Зима е. И зимата не ни изненада тази година във Варна, но дойде с ужасяващ студ, сняг, снегонавявания и ужасяващ вятър. Десетки села във Варненско и в Добричко все още са в бедствено положение. Едно от тези села бе и Каменар. Два дни снегорини се мъчат да отворят пътя до селото. И да , в селото се намира и Общинския приют за безстопанствени животни. И да , до приюта пътя е блокиран от снежни преспи.

Това даде повод на една организация/ с доста съмнителна слава/ да пусне снимки от снежните преспи около Каменар и да започне да хвърля обвинения към всички. И да си трупа рейтинг и посещения на страницата си. На същата страница, на която вървят и призивите и за финансова помощ. И за която популярността е в пряка свързаност с финансовите приходи от дарения. И веднага след този пост се появиха други с мотото : Дари за да помогнеш!

,,Да опитаме отново да пишем до всички възможни инстанции и да се надяваме на ЧУДО, което ще спаси животните от ледена смърт…
Ако някой има възможност да приюти, осинови, спаси дори едно животно – НЕКА ГО НАПРАВИ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ СА ЖИВИ…“ пише Светла Димитрова от Анимъл Хоуп Варна.

Г-жо Димитрова, сняг не се рине с писане. Над 90 села в България са без ток и вода, откъснати от света. Но там не пишат писма. А са се хванали за лопатите.

Точно така както се хванаха за лопатите и група варненски доброволци. Заедно с персонала на приюта в Каменар, с управителката Нели Георгиева начело и с подкрепа на общинското звено отговарящо за приюта.След няколко неуспешни опита , те успяха да стигнат до приюта.

И които в крайна сметка стигнаха до животните. ВСИЧКИ ЖИВОТНИ СА ЖИВИ и нахранени. Да , храната им е раздадена върху снега. Тези десетина човека, газили сняг и проправяли партини с часове, не са успели да изринат снега от клетките. Успяли са само да проправят пътеки до всяка колибки, до всеки живот там. Успяли са да приберат малките кучета, да нахранят останалите. Толкова.

Те , тези хора -мога да ви ги изброя поименно , но няма нужда нали, та тези хора не си стояха на топло в дома, а дни наред са в снега и преспите …зари тях-животните. Те показаха , че не са хора правещи си селфита се с кучетата в топло и слънчево време през уикенда.

А хора на които им пука и които при нужда не пишат писма, а хващат лопатите, обуват ботушите и с риск за здравето си просто правят нещо. Там със тях са и управителката на приюта и служителите му..преминали преспите , газили часове сняг…за да стигнат до животните.

И да, приютите не са добро решение за проблема с бездомните животни, но това е в момента положението, такива са законите в България. И писма може да се пишат за да се промени това….но с писмо няма да спасиш и нахраниш животно днес…сега…в този момент.

И те, доброволците , не заслужават оплюване и хейт , още повече от личности с меко казано спорна репутация. Заслужават респект. И уважение. Хейта не храни бедстващи животни, писмото утре, няма да спаси живота днес. Така мисля аз, за вас не знам.

Качваме и няколко снимки…без зов ,,Дарете“ към тях. А всеки който се чувства съпричастен, намира начин да помогне на животните в беда. Дори с лопата в снега при минус 12 градуса. /ovarna.bg