За риба с Цанко: Настана мараджилък, сафридът изчезна
Риболовът в морето се отлага за края на септември
Времето на тоталното лятно безрибие настана. Поне до средата на август надеждите за улов в морето ще бъдат напразни. “Когато казваме, че е мараджилък, значи няма риба. Риба няма и при нас в таляна”, казва собственикът на древното съоръжение на Траката Ангел Чумата.
При температура на морската вода 25-26 градуса всички риби по нашите брегове се скриват на дълбокото. Най-добрият пример е сафридът, който буквално допреди седмица влизаше до самия бряг на буната на Кабакум и мераклиите правеха килограми на светеща плувка и морски червей. Мина Илинден постарому и край.
Пасажите пак доближават брега надвечер и сафриди се ловят на чепарета по здрач, но после рибата изчезва обратно навътре в дълбините. “Онзи ден нямаше нито една риба, в сряда хванах едвам 12 рибки до полунощ”, жалва се Кольо Колев, който всяка божа вечер е на буната на Кабакум и лови на плувка.
На вълнолома във Варна също няма сафрид. Допреди две седмици имаше вечери, в които се правеха по пет килограма риба. Най-голям успех имаха хората, които ловяха на ластик. За нея се изисква специално чепаре, което е минимум 25 куки. Куките са на по-голямо разстояние, за да не се закачат една в друга.
Чепарето трябва да
е от здрава месина,
защото при замятането на ластика тя може да се скъса. Връзва се ластик около 6-7 метра за камък, който се засилва навътре в морето. Ластикът първоначално е вързан за месивана на пръчката. После ластикът се изтегля внимателно, откача се от основното влакно и за него се закача краят на чепарето. Другият му край се завързва за основното влакно и ластикът леко се пуска във водата. Линията се държи изпъната, а вълните клатят чепарето и сафридите атакуват. Някои рибари слагат на куките морски червеи. Добре е за края на чепарето откъм влакното да се върже светеща ампула, която в тъмното да показва къде започва линията с хванатите риби.
Други опитни майстори
слагат на въдицата
звънче,
което дрънчи, когато се хване риба. Още по-опитните пък не оставят пръчката в покой, а постоянно я движат и допълнително лъжат сафридите. След края на риболова ластикът се вади внимателно, обикновено той се къса от камъка, но понякога излиза и с него. Проблемът е, че няма откъде да се купи качествен ластик. Продават само с оплетка, която не става за риболов, тъй като във водата натежава и увисва. Гол ластик не се продава никъде и това прави този риболов епизодичен. В някои риболовни магазини пък искат баснословните 7 лева за метър ластик.
В последните години обаче все повече хора практикуват нощно клатене на вълнолома. Този метод бе привнесен от кея на Морска гара, но разликите са големи. На вълнолома бе направен ремонт и пред чистите пясъчни места към фара бяха нахвърлени тетраподи. От друга страна, и тук трябва да се използват 8 и 9-метрови пръти, за да се стигне рибата по-навътре. Дълбочината обаче между тетраподите стана 4 м и затова чепарето трябва да се пуска внимателно. Най-добре е най-напред да се пробва къде има дупка, коятостига до дъното и да се пуска в нея. Клатенето трябва да е внимателно, иначе чепарето се закача и заминава завинаги в небитието.
Изчезна и хамсията, която масово се ловеше на Морска гара и на моста на стария канал за езерото. А сега
хамсията е
най-примамлива,
защото до края на
август става за
осоляване
Уловената през септември риба от този вид става мазна и гранясва, ако се сложи в съд със сол.
По това време изчезват и кефаловите риби, които могат да се видят на огромни пасажи на повърхността на морето. Дори и да мине морски червей през стадото, рядко някоя платерина или илария ще се закачат, защото рибите са в любовен период и не се хранят активно.
Търсачи на силни усещания обаче продължават да дерат платерините на новия канал за Варненското езеро. Те обличат дебели гумени костюми и навлизат във водата с тях в най-голямата жега. Задължително се хвърлят поне по пет хляба на човек в специални мрежи, които карат рибата да се върти тук цяло лято.
Рибите се ловят на плувка с 8-метрови директни телескопи, като те се търсят на дъното, на около 6-7 метра дълбочина. Опасността е, когато голям кораб минава с превишена скорост през канала. Неведнъж гумените костюми са се пълнили с вода и в няколко случая рибари бяха на косъм от удавяне, докато дебнат платерините.
Напоследък платерини се появиха нощно време на плувка и морски червей на буната в квартал Аспарухово. По принцип кефаловите риби не кълват нощем, но при големи температури на водата стават активни точно след смрачаване, примамката обаче задължително трябва да е морски червей, на хляб по тъмно платерината не отива.
Големият въпрос е какво става с най-луксозните риби, които идват от Мраморно море - леферът и паламудът. Засега няма нишани миналогодишното изобилие да се повтори. Обикновено през август започват да се ловят дребни чернокопчета на морски червей, които
често прегризват
влакното и за това ги
наричат бръснарски
ножчета
Сега обаче никъде няма сведения за люпило от тези рибки, което да доведе до есенно изобилие от лефер и чернокоп. Друга година хищниците тръгваха след 15 август, става дума за чернокоп и зарган. Миналата година те се появиха чак в края на септември и сега, заради горещините, се очаква същото събитие.
Във форумите се появи информация за уловен на 2 август паламуд на Варвара. Според варненските опитни рибари само луд може да каже, че паламудът е дошъл. Това са майки, добре е, че ги има, ще направят поколение и наесен може да има паламуд по половин кило, казва препатилият рибар Агоп Габриелов.
Съвсем друга бира са хората с лодките, които и сега ловят сафрид на нос Калиакра. Преди 3 години през есента паламудът мина на 12 мили навътре, където е сондата за газ, припомни Илко Илиев, който редовно ходи с пиратските кораби за риба. /24chasa.bg
Времето на тоталното лятно безрибие настана. Поне до средата на август надеждите за улов в морето ще бъдат напразни. “Когато казваме, че е мараджилък, значи няма риба. Риба няма и при нас в таляна”, казва собственикът на древното съоръжение на Траката Ангел Чумата.
При температура на морската вода 25-26 градуса всички риби по нашите брегове се скриват на дълбокото. Най-добрият пример е сафридът, който буквално допреди седмица влизаше до самия бряг на буната на Кабакум и мераклиите правеха килограми на светеща плувка и морски червей. Мина Илинден постарому и край.
Пасажите пак доближават брега надвечер и сафриди се ловят на чепарета по здрач, но после рибата изчезва обратно навътре в дълбините. “Онзи ден нямаше нито една риба, в сряда хванах едвам 12 рибки до полунощ”, жалва се Кольо Колев, който всяка божа вечер е на буната на Кабакум и лови на плувка.
На вълнолома във Варна също няма сафрид. Допреди две седмици имаше вечери, в които се правеха по пет килограма риба. Най-голям успех имаха хората, които ловяха на ластик. За нея се изисква специално чепаре, което е минимум 25 куки. Куките са на по-голямо разстояние, за да не се закачат една в друга.
Чепарето трябва да
е от здрава месина,
защото при замятането на ластика тя може да се скъса. Връзва се ластик около 6-7 метра за камък, който се засилва навътре в морето. Ластикът първоначално е вързан за месивана на пръчката. После ластикът се изтегля внимателно, откача се от основното влакно и за него се закача краят на чепарето. Другият му край се завързва за основното влакно и ластикът леко се пуска във водата. Линията се държи изпъната, а вълните клатят чепарето и сафридите атакуват. Някои рибари слагат на куките морски червеи. Добре е за края на чепарето откъм влакното да се върже светеща ампула, която в тъмното да показва къде започва линията с хванатите риби.
Други опитни майстори
слагат на въдицата
звънче,
което дрънчи, когато се хване риба. Още по-опитните пък не оставят пръчката в покой, а постоянно я движат и допълнително лъжат сафридите. След края на риболова ластикът се вади внимателно, обикновено той се къса от камъка, но понякога излиза и с него. Проблемът е, че няма откъде да се купи качествен ластик. Продават само с оплетка, която не става за риболов, тъй като във водата натежава и увисва. Гол ластик не се продава никъде и това прави този риболов епизодичен. В някои риболовни магазини пък искат баснословните 7 лева за метър ластик.
В последните години обаче все повече хора практикуват нощно клатене на вълнолома. Този метод бе привнесен от кея на Морска гара, но разликите са големи. На вълнолома бе направен ремонт и пред чистите пясъчни места към фара бяха нахвърлени тетраподи. От друга страна, и тук трябва да се използват 8 и 9-метрови пръти, за да се стигне рибата по-навътре. Дълбочината обаче между тетраподите стана 4 м и затова чепарето трябва да се пуска внимателно. Най-добре е най-напред да се пробва къде има дупка, коятостига до дъното и да се пуска в нея. Клатенето трябва да е внимателно, иначе чепарето се закача и заминава завинаги в небитието.
Изчезна и хамсията, която масово се ловеше на Морска гара и на моста на стария канал за езерото. А сега
хамсията е
най-примамлива,
защото до края на
август става за
осоляване
Уловената през септември риба от този вид става мазна и гранясва, ако се сложи в съд със сол.
По това време изчезват и кефаловите риби, които могат да се видят на огромни пасажи на повърхността на морето. Дори и да мине морски червей през стадото, рядко някоя платерина или илария ще се закачат, защото рибите са в любовен период и не се хранят активно.
Търсачи на силни усещания обаче продължават да дерат платерините на новия канал за Варненското езеро. Те обличат дебели гумени костюми и навлизат във водата с тях в най-голямата жега. Задължително се хвърлят поне по пет хляба на човек в специални мрежи, които карат рибата да се върти тук цяло лято.
Рибите се ловят на плувка с 8-метрови директни телескопи, като те се търсят на дъното, на около 6-7 метра дълбочина. Опасността е, когато голям кораб минава с превишена скорост през канала. Неведнъж гумените костюми са се пълнили с вода и в няколко случая рибари бяха на косъм от удавяне, докато дебнат платерините.
Напоследък платерини се появиха нощно време на плувка и морски червей на буната в квартал Аспарухово. По принцип кефаловите риби не кълват нощем, но при големи температури на водата стават активни точно след смрачаване, примамката обаче задължително трябва да е морски червей, на хляб по тъмно платерината не отива.
Големият въпрос е какво става с най-луксозните риби, които идват от Мраморно море - леферът и паламудът. Засега няма нишани миналогодишното изобилие да се повтори. Обикновено през август започват да се ловят дребни чернокопчета на морски червей, които
често прегризват
влакното и за това ги
наричат бръснарски
ножчета
Сега обаче никъде няма сведения за люпило от тези рибки, което да доведе до есенно изобилие от лефер и чернокоп. Друга година хищниците тръгваха след 15 август, става дума за чернокоп и зарган. Миналата година те се появиха чак в края на септември и сега, заради горещините, се очаква същото събитие.
Във форумите се появи информация за уловен на 2 август паламуд на Варвара. Според варненските опитни рибари само луд може да каже, че паламудът е дошъл. Това са майки, добре е, че ги има, ще направят поколение и наесен може да има паламуд по половин кило, казва препатилият рибар Агоп Габриелов.
Съвсем друга бира са хората с лодките, които и сега ловят сафрид на нос Калиакра. Преди 3 години през есента паламудът мина на 12 мили навътре, където е сондата за газ, припомни Илко Илиев, който редовно ходи с пиратските кораби за риба. /24chasa.bg
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус