Г-жо Николова, коя е подходящата възраст, в която да започнем да учим децата самостоятелно да поддържат личната си хигиена?

Знаем, че първите хигиенни навици и привички се формират в най-ранна възраст покрай грижите по отглеждане на детето. В по-късна възраст те се превръщат в модел на поведение. Ето защо при постъпването на всяко дете в ЦСРИ, нашето внимание и усилия са насочени към хигиенното възпитание като елемент от общообразователния и възпитателен процес.

Няколко са основните принципи при този целенасочен процес: постоянство и системност, упоритост и личен пример.
И точно това, според моите наблюдения, е недостатъчно или липсва в семейната среда на децата, с които работим. Затова сме приели като пасивен ангажимент здравната образованост и на родителите. Немалка част от тях смятат, че детето ще се научи като порасне или като тръгне на училище. По тази причина не едно и две деца на 3-4 годишна възраст, идвайки при нас, показват липса на елементарни хигиенни умения и навици. След кратък период на работа с такова дете, аз и колегите ми със задоволство забелязваме бързото им усвояване. Следващият етап от работата ни е свързан със затвърждаване на вече създадените хигиенни правила.

Какви са основните здравословни проблеми, породени от лоша хигиена?

Там, където липсват своевременно формирани правилни навици, често се появяват вредни такива. Една от причините например за лошия зъбен статус на голяма част от нашите деца е продължителното сукане на биберон, смукането на пръсти, неправилното хранене. Не на последно място е и лошата устна хигиена или липсата ? . Това налага работа и по отношение на хранителни навици, правила, режим.
Изобщо хигиенното възпитание на едно дете е многопосочна дейност не само на медицинското лице в ЦСРИ. Тя се преплита с работата на всички останали специалисти плюс семейството.

С няколко изречения ще конкретизирам практическата страна на сестринските задължения и грижа в центъра. На първо място за мен стои опазването на децата от травми и наранявания по време на занимания и игри. Не по-малко важен е контролът относно хигиената на работната среда и личната хигиена на децата с цел профилактика на ОЗБ и инфекции.

Опазването на цялостното детско здраве и възрастово развитие изисква още ежедневно наблюдение върху общото физическо здраве, психо-емоционално състояние и поведение. Този постоянен процес дава възможност за по-навременни и адекватни мерки при поява симптоми на заболяване или други отклонения.

Как най-лесно се учат децата на хигиенни навици?

Връщам се към основните методи на нашата работа по здравно- хигиенното възпитание, а именно-занимателните форми: оцветяване на тематични рисунки, коментари по картинки, подвижно-музикални игри за подобряване функционалните възможности и емоционалния тонус, стихчета и песнички с тематичен характер. Във всяко от тези занимания се стремим да вмъкнем повече елементи на забавление , което е гаранция за ангажиране вниманието на децата с конкретната тема.

Считам, че с колективни усилия сме научили не малко деца на това: „Кога и защо задължително мием ръцете си?“; „За какво е кърпичката в джобчето?“; „Как да пазим здрави нашите зъбки?“; „Как се храним?“; „ За да бъда здрав!“; „Чиста ли е нашата улица?“

Убедена съм, че всяко едно от тези занимания е стъпка към здравната култура, образоваността и социализацията на нашите потребители.

Както твърди латинската сентенция: „Здравето е съвкупност от физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на заболяване“.