Бизнес целите на Аптекаря са ясни. Колкото се може по-голям пазарен дял, скрито диктуване на цени и други бизнес инструменти ( включително чрез непрекъснати проверки и притискане на конкурентите му от административните кадри в контролните институции), схемата от пациент, личен лекар ,ДКЦ до аптека, здравна каса и т.н. са известни.

Но ако в бизнеса тези неща му бяха разрешени (май пак от политици) то в политиката той беше системно нарязван или орязван от избирателите. Просто защото за него политиката е само средство към бизнеса.

Уникалните предизборни кампании и за кмет и за парламент, и локални във Варна и национални, внушаваха посланието „евтини лекарства срещу глас”. Веригите аптеки Марешки му помагнаха да похарчи бая пари, но никога не спечели. Дори влияние.Отмъщението на варненци както обичат да споделят зевзеци е това „да пуснеш някого до водата, но да не може да пие”.

Кметските или националните му амбиции да бъде трета или четвърта парламентарна сила и да се пазари с БСП и ГЕРБ а и с ДПС (ДПС които го подкрепиха на кметските избори 2011) с цел да завземе административното ръководство през държавните институции на бизнеса си, и да ликвидира всички останали. Ако може.

Аптекаря ляга след всеки политически провал или недъгав политически ход ляга на дрейв и дебне.
Постепенно започна да смята, че разбира и от политика и че е незаменим фактор във Варна и България.И ако около него не се шуми страда.Комплекс?

Да ама не!
Снощи той си позволи да удари общински съветник, само защото му се противоречи. Само защото някой ,който не е милионер му казва стоп. Само защото има пари, а парите му дават власт.

И го арестуваха. Едава ли Марешки ще приеме факта,че законопослушанието важи еднакво и за бедните и за богатите.
Всъщност грандоманските плакати по пощите и ДКЦ тата му, твърдят обратното. Въпросът кой? И важният въпрос- До кога?