Косенето на тревата или по-точно на буренясалите тревни площи в града се оказва тежко бреме за ръководителите и чиновниците от петте варненски районни кметства. Нищо, че през последните дни валят клетви, че всичко било тип-топ. Да – косено е, но не е окосено. Точно зад този словесен каламбур се крият. Вярно е, косили са, но колкото да се отчете работа за статистиката и то на едро – еди си колко си декара.

Има паркинги между блоковете, където човек не може да си види колата от бурени, когато излезе от входа на кооперация. Поляните зад тези паркинги пък са като джунгли. Иначе покрай улиците и тротоарите е косено. За да няма съмнения, тревата е оставена на купчини - да се вижда, че е работено. След някой друг ден или по-скоро седмица, може да бъде и извозена.

Това е един от парадоксите в потайностите на варненското косене. Минават работници с електрически косачки – бръм, бръм, бръм... след тях вървят други, които трупат окосената растителност на камари. Третата бригада, която трябва да натовари тревата и бурените и да ги изхвърли на бунището обаче я няма. Тя се появава след дни или седмици. Понякога пък изобщо не се появява и купчините изгниват и изчезват от самосебе си.

Докато косенето е бреме, така наречените зелени площи ще са просто – буренясали тревни площи, дори и редовно да минават работниците с бръмчалките. Това обрича града, защото определението „зелени площи“ остава само термин в чертежите на градоустройствения план. Варненци не искат зелени площи от тип поляни. Искат естетични и поддържани паркове и градинки. Дори и в кварталите. Така както е в големите европейски градове. Косенето на поляни е прах в очите, че районните администрации вършат нещо за зеленината в града.

Крайно време е да се направи качествен скок по отношение на естетизацията на зелените площи (поляните). Варна не е ливада, за да бъде просто косена. Ползата от поддържането (въпросното косене) на зелените площи е никаква. Поляните трябва да бъдат превърнати в паркове и градинки с алеи, пейки, детски и спортни площадки... на бюрократите в общинските администрации може и да им настръхват косите от подобни предложения. Нищо, рано или късно ще дойдат хора, които сами ще искат да превърнат поляните в градини.

В момента това звучи утопично. Нека обаче да припомним, че само преди година и половина също така утопично се гледаше на приказките за цялостно преасфалтиране на булеварди и улици. Всички се бяха примирили, че може само да се кърпят дупки. А днес всеки вижда, че асфалтирането от-до е възможно и е реално. Същото ще се случи и с буренясалите поляни. Ако чиновниците от администрациите не проумеят това навреме, може да отидат да косят ливадите.

За естетизацията на поляните е необходим и някакъв аршин. Във Варна най-добре поддържаната зелена площ несъмнено е градинката на „Севастопол“. Там летвата бе вдигната високо. От занемарена градинка с изгнили дървета, тя се превърна в еталон.
Морската градина пък общо взето е в прилично състояние, макар и да е далеч от определението еталон. Тя е по-особен парк, тъй като е замислена като дом на растителното разнообразие. Никой няма да настоява варненските поляни да станат копия на „Севастопол“ или Морската градина. Просто трябва да изглеждат така, че никой да не ги нарича повече поляни.