„Варна – морската столица на България“ е темата на календара за новата година, който вече по традиция представя общественикът Ламбрин Сотиров в навечерието на коледните празници. Това е 19-ото поредно издание на родолюбивата му инициатива.

Любопитното тази година е, че сред фотографиите, представени в календара има и такива, които не са публикувани до този момент. Те са правени от любители и са били намерени в колекция във Виена. „Благодарение на тази находка ще видим един друг ракурс, различен поглед към Варна – непознат, невиждан и много любопитен. Предполага се, че снимките са на летовник, който е посетил града ни по време на своята почивка“ – разкри Ламбрин Сотиров.


Фотографиите в календара са правени в периода 1890 – 1938 година. „Те ни дават възможност да усетим духа на времето. Да видим богатия, спокойния и проспериращия град от края на ХІХ и началото на ХХ век. Варна се разкрива пред нас в целия си блясък на морска столица – горда и изключително красива. Прави впечатление, че повечето сгради от онова време, които се превръщат в символи на града ни, са замислени, проектирани и строени по такъв начин, че да останат за вечни времена, а до направата им се стига винаги след внимателен анализ на всички първокласни европейски образци“ – подчерта Ламбрин Сотиров.


В календара за 2018-а „Варна – морската столица на България“ могат да се видят фотографии на улица „Преславска“ от 1929 г. – поглед към хотел „Лондон“, площадът пред гара Варна от 1934 г. – поглед на изток, Девическата гимназия от 1895 г. – построена тогава в края на града, днес в сградата се помещава Археологическият музей, Дворецът „Евксиноград“ от 1917 г., поглед към Военния клуб от кулата на градския часовник от 1924 г., централният мост на Морските бани с терасата на ресторанта от 1927 г., Пристанище Варна от 1929 г., Търговското училище от 1917 г - днес Икономически университет, смесеният плаж и централният мост от 1934 г., булевард „Княз Борис“ с хотел „Мусала“ от 1930 г., гръцката махала - поглед към морето от 1896 г. и пързалката пред лятно кино „Палас“ през 1920 г.



На въпрос каква Варна иска да помнят и познават днешните варненци, Ламбрин Сотиров отговаря: „Искам да изградят наново приказната атмосфера, финеса, красотата, чистотата и благоденствието от онова време, които се излъчват от тези фотографии“.

Той е убеден, че инициативата му намира последователи сред всички онези родолюбци, които ценят и уважават историята, защото без нея няма да сме това, което сме. Не са малко колекционерите, които са събрали всички досегашни издания на календара, за да го завещаят на следващите поколения./chernomore.bg