Преди 30 години БКП и държавният апарат на България започват т.нар. възродителен процес - масовото насилствено преименуване на турското население. В края на 1984 и началото на 1985 г. се отваря една от най-срамните страници в историята на социалистическа България.

“24 часа” започна поредица за тези събития с документи и автентични свидетелства. Досега публикувахме откъси със съкращения от “Като на празник”, чийто автор е Михаил Иванов.

Публикувахме и спомена на Насъф Мутлу, който по времето на т.нар. възродителен процес е бил директор на основното училище в с. Соколарци, община Ябланово. След бунтовете там срещу смяната на имената на 17, 18 и 19 януари 1985 г. властта отвръща с танкове и войници, бунтът е смазан, а десетки са арестувани и изпратени в Белене. След 1989 г. Насъф Мутлу живее в Бурса, Турция.

Халибрям Ибрям Ферад от с. Караманци, Хасковска област, разказа как отказът му да се преименува му струвал година и половина в Белене и в Пловдивския затвор.

Днес ви предлагаме автентичните свидетелства на учители от Варненска област, които са работили по селата в региона по това време.

В първия ден след зимната ваканция през 1981 година във варненското село Партизани изпитват ученичка в час по литература. Вместо да отговори на въпроса на преподавателя обаче, осмокласничката става и заявява от името на класа: “Ако и на нас ни сменят имената като на циганите, ние си тръгваме за Турция!”.

Момичето, което прави първата политическа декларация на възродителния процес, е дъщеря на учителя по география Юзеиров. Той и колегите му Атраилов и Низамов са част от едно соцпоколение, което е научено, че всички са равни, независимо от народността си. Тримата са били обучавани да водят уроци в турско начално училище, което внезапно е закрито.


Това поражда първото недоволство сред населението на Партизани, в което българите са едва 30 на сто.

“Юзеиров бе непримирим. Той влезе в учителската стая и заяви, че българите сега сме станали доста повече, след като циганите са били преименувани. Иначе той бе изключително добър преподавател и човек с широки демократични разбирания”, спомня си тогавашният зам.-директор на училището Стефан Станчев.

Съпругата му Галя е свидетел как още тогава се говорело, че имената трябва да бъдат сменени. “Имах нареждане да представя едно дете с новото му име по-късно, когато вече бях учителка във Варна. Казваше се Юсуф и целият клас от българчета го знаеха така. Когато казах, че ще се казва вече Юлиян, всички изпаднаха в шок. Нито детето, нито съучениците му разбираха защо”, добавя тя.

Юзеиров се превръща в първия бунтар и до днес няма следа от него. Някои от селото казват, че мистериозно е изчезнал, други твърдят, че се е изселил в Турция.

В един момент обаче той си сменя името на Негован Чавгънов, като с първото си име иска да покаже несъгласието и негативното си отношение към преименуването. Така започва и модата с абстрактни български имена, които пременуваните си слагат, за да изразят протеста си.

“Ако те сами не си сменяха имената и не си извадеха нови паспорти, ги спираха навсякъде. Спомням си веднъж как на гара Синдел милиционерите свалиха десетки
хора, защото бяха със старите паспорти с турските имена”, добавя Галя Станчева.

“В село Цонево започнаха да ни натискат още от 1982-а да работим по възродителния процес. Караха ни да ходим по семействата на партийни членове и да ги убеждаваме, но аз отказах. Членовете на БКП от турски произход трябваше да дават пример на останалите”, разказва тогавашният училищен директор Красимир Цветков.

Повечето от учителите в селата с турско население са в шок от преименуването. Те виждат, че не могат да работят пълноценно с децата, в един момент родителите започват да не ги пускат на училище в знак на протест.

В тези отдалечени райони обаче са изпратени специалисти със съмнителен произход и недолюбвани от соцвластта и Държавна сигурност. Местният зъболекар Чавдар Георгиев, който е съгражданин на известния дисидент Илия Минев, помага на пациентите си и открито споделя тяхното недоволство. Накрая той е принуден да избяга в Италия по време на екскурзия, но продължава да поддържа връзки с бунтуващите се турци от Медовец.

“Турците помогнаха за свалянето на комунизма и затова възродителният процес се оказа голям автогол на тоталитарната власт”, обяснява зъболекарят, който получи амнистия и се върна през 90-те години в България.

“През 1986 г.вече бях учител в известното с бунта си село Медовец. След майската манифестация на местното население селските пътища през 100 метра бяха завардени от военни”, спомня си друг учител.


Във Варна започва нечувана мобилизация. Почти цялото мъжко население до 40 години е вдигнато внезапно по тревога и изнесено още през март на палатки около селата Друмево и Славейково. Започва гонка, каквато запасняците не са виждали и по време на казармата. По междуселските ниви са разположени гаубици, всеки ден гърмят тежки снаряди .


“Веднъж през нощта ни оставиха да пазим гаубицата до с. Друмево с един друг запасняк. Реших да отида през полето в нощта до кръчмата и да купя коняк за сгряване. Когато влязох вътре, всички местни турци обсъждаха военното положение и се заканиха, че ще ни атакуват. Върнах се бързо до поста си, но изведнъж с колегата се сетихме, че не ни даваха патрони за калашниците. Не питайте как сме изкарали дежурството до сутринта”, спомня си Румен Радев от Варна.

“Като учител в Медовец имах много приятели измежду местните. Започна голямото преселение и цели пеши колони тръгнаха десетки километри с багажите си до гара Дългопол, където щяха да ги чакат влакове за Капитан Андреево. Местнте ни приятели първо ни караха, като се прибираме с жена ми във Варна, да търсим по магазините големи куфари за т. нар. екскурзия в Турция. Съседът ми със сълзи на очи донесе трите любими зайчета на сина си и поръча да ги гледам, докато се върнат обратно. Мина година, но той не се прибра обратно. Върна се неговият брат и си взе животинките”, добавя Красимир Цветков.


По същото време обаче учител от съседното село надушва голямата бизнес възможност и с волгата си прави невероятни курсове до Капитан Андреево. Мнозина от заминаващите турци подаряват на местните даскали овце, крави, а повечето продават къщите си на безценица. От това се възползват ловки играчи от Варна.

В същото време БКП мобилизира огромен научен потенциал. Във Варна бяха създадени групи от археолози, историци, етнографи и журналисти, които трябваше да докажат българския произход на преименуваните. Експедиции из турските гробища
из селата във Варненско доказваха, че под мюсюлманските гробове има надгробни плочи с кръстове. Според една от новите научни теории, които се появиха, турците във Варненско са помохамеданчени българи.

С това преименуване като че ли ме треснаха по главата, обяснява на колегите си в центъра на Варна известният български автор на епиграми Турхан Расиев.
От този момент нататък той се преименува на Трас Киселовски и продължава да публикува под това име за ужас на местната върхушка, която няма как да го забрани.

“Изпратих цикъл от епиграми с новото си име в София във вестник “Пулс”. Мина месец и не излиза нищо. огава грабнах телефона и питам главния редактор: “Какво става с моите работи, имам чувството, че сте ги потурчили?”, разказваше през 1986 г. Турхан с вечното си чувство за хумор. Още на другия ден епиграмите бяха във вестника.

Днес целият възродителен процес можеше и да изглежда смешен, ако не беше трагичен за 300 хиляди души, които напуснаха домовете си на път към неизвестното. Без да се броят, разбира се, жертвите. И смешниците, които измислиха всичко това. /24chasa.bg