Ще останат ли гръцките банки в България гръцки? Отговорът на този въпрос предстои да научим до края на годината. Кредитните институции от Гърция бяха първите големи чуждестранни финансови инвеститори, навлезли на нашия пазар, но може да се окажат и първите, които ще се изтеглят от него. Всъщност, по-точно е да се каже, че ще ги изтеглят, защото, ако питате мениджърите на централите им в Атина, те въобще не са щастливи от такава перспектива. Но пък и нямат голям избор, тъй като банките в южната ни съседка отдавна не са гръцки, а са в ръцете, макар и косвено, на кредиторите й. Става дума за онези от тях, които са финансирали Гръцкия фонд за финансова стабилност, притежаващ 66.2% от капитала на "Алфа Банк", 57.2% от акциите на Националната банка на Гърция, 66.9% от "Пиреос Банк" и 35.4% от Юробанк. Последната изключително много се гордее с факта, че за разлика от първите три мажоритарният пакет от акциите й е собственост на американо-канадски инвестиционни фондове. Докога обаче ще е така? Гръцките банки са изправени пред необходимостта от нова рекапитализация заради бързо увеличаващите се като брой и обем необслужвани кредити. Резултатите от техните последни стрес тестове ще станат известни през октомври, но още отсега някои анализатори предричат, че необслужваните кредити ще са между 35 и 37% от общия размер на отпуснатите заеми, което предполага рекапитализиране с 14 -15 млрд. евро По-големите песимисти пък смятат, че ще са необходими поне около 20 млрд. евро. Естествено, в конкретния случай такива пари не могат да бъдат намерени от частни инвеститори и те отново ще трябва да дойдат от ЕЦБ и от Европейския фонд за стабилност. Тоест, за пореден път големите гръцки банки ще получат сериозни финансови инжекции и те задължително ще бъдат съпътствани от мерки за преструктуриране. Така е според европейската директива, на базата на която преди три седмици в България бе приет Законът за преструктуриране и възстановяване на банки и инвестиционни посредници. Според същата директива преструктурирането върви ръка за ръка с продажбата на активи от страна на кредитната институция, получила финансовата подкрепа. И обикновено първото нещо, с което една такава банка се разделя, са дъщерните й дружества в чужбина. За справка "Байреше Ландесбанк", принудена да продаде всичките си дъщерни фирми зад граница, в това число и българската Юнионбанк, която държеше през унгарското си дъщерно поделение "МКБ Банк". Вярно, гърците не са германци и не си падат много по дисциплината, включително и финансовата, но се видя, че когато Европейската комисия и ЕЦБ им скръцнат със зъби, те все пак влизат в правия път. У нас има три банки с гръцка собственост - ОББ, която е притежание на Националната банка на Гърция, Пощенска банка, чийто акционер е "Юробанк" и "Банка Пиреос България" - дъщерна на едноименната кредитна институция в Атина. И трите са със значим дял в българския банков сектор както по отношение на активите, така и по привлечени средства и отпуснати кредити. ОББ и Пощенска са с над 6 млрд. активи, а "Банка Пиреос България" с близо 2.5 млрд. лева. Това са данните към полугодието и в тях още не е отчетена сделката, с която Пощенска банка придоби клона на "Алфа Банк" в нашата страна. Ако вземем предвид и нея, активите й ще надхвърлят 7 млрд. лева. Важно е да се отбележи също така, че и трите банки са изцяло финансово независими от гръцките си компании-майки. Благодарение на мерките, предприети от БНБ те нямат финансови взаимоотношения с централите си и поддържат изключително висока ликвидност. Самите мерки са описани в издавания от Централната банка "Икономически преглед". В неговия втори брой, който излезе неотдавна, пише: " През януари 2015 г., преди провеждането на парламентарните избори в Гърция, на банките в България с гръцко акционерно участие бе разпоредено: • да не извършват пласменти към лица от групата и в кратки срокове да предприемат действия за свеждане размера на предоставяните на лица от групата средства до минимално необходимите за всекидневно извършване на обичайни разплащателни операции; • да прекратят операциите на ниво група, които могат да застрашат контрола върху ликвидните ресурси на местно ниво в случай на хипотеза за финансова криза в Гърция; • да разработят планове за реакция при потенциален ликвиден натиск с отчитане на хипотеза за неблагоприятно развитие на събитията в Гърция; • да нямат инвестиции в гръцки държавни ценни книжа. Въвеждането и прилагането на описаните по-горе мерки предотвратява пренасянето отвън и разпространението на рискове, произтичащи от международната среда, към банковата система и банките в България, включително банките с гръцко акционерно участие, и допринася за съхранението на техните капиталови буфери и ликвидна позиция" Днес, освен поддържаната висока ликвидност, конкретно ОББ и Пощенска банка отчитат и добра за българските финансови реалности печалба. Което прави и трите кредитни институции "удобни" за продажба. Има обаче няколко обстоятелства които просто не могат да бъдат подминати. Първото е, че за изминалите години гърците показаха изключителна гъвкавост, когато трябва да се разделят по принуда със свои активи. Особено що се отнася до банковия сектор, те гледат на Балканите, в това число и на България, като на свой регион, в който държат да имат доминираща роля. Второто обстоятелство е, че българският финансов пазар е твърде малък, за да привлече вниманието на големи платежоспособни банки, да речем от Германия, Холандия, Великобритания или Швейцария. И третото е, че при сегашната конюнктура на европейските пазари и в Гърция едва ли ще се намери инвеститор, който да предложи на банките в южната ни съседка добра цена за дъщерните им структури в чужбина. Всичко това може да затрудни значително каквито и да е опити за продажба и особено на гръцките банкови структури у нас. Но, от друга страна, икономическата криза в Гърция ще затрудни неимоверно много гръцките банки да задържат своите позиции в държавите от Балканския полуостров./banker.bg