PAS - Parental Alienation Syndrome - СРО - Синдром на родителско отчуждаване.

Терминът е въведен от д-р Ричард Гарднър -американски клиничен и съдебен психолог - означава безкомпромисното обръщане на детето към единия „добрия, обичания ” родител и също толкова безкомпромисното отвръщане от другия „лошия” родител. Най-често синдромът е резултат след целенасочено поведение от единия родител спрямо другия, като резултатът е да се отстранят възможните контакти с втория. Отчуждаването от единия родител е прогресивно задълбочаващ се процес, който води до пълно намразване на „мишената” в най-тежката форма на синдрома. Отблъскването засяга този родител, с който детето не живее в една къща. В около 90% от случаите на СРО майката е тази, която предприема действия за отчуждаване на детето спрямо бащата. Най-често това се прави от страх да не загуби детето, поради неукротим гняв към другия родител, заради някаква надпревара или чувство за съперничество и враждебност. Изборът, който детето прави като поведение, води до неговото психологично оцеляване. Постепенно желанията и поведението на родителя, с когото живее детето започват да се превръщат в желания и на самото дете. То възприема същото поведение спрямо отчуждения родител, каквото има и отчуждаващия.

Проблемът се проявява при раздяла на родителите и засяга в различна степен повечето семейства. Наблюденията на екипа на ЦОП са, че родителите търсят подкрепа твърде късно, когато вече е налице степен на отчуждаване. Проблемът е, че у самите родители липсва критично отношение към собственото им поведение, което те не намират за проблемно. Като краен резултат най-потърпевши са децата, защото биват въвличани в един „конфликт на лоялност”.

Реакциите при всеки са индивидуални и трудно предвидими, но все пак има общовалидни фактори, които ги предопределят.Това са:

- емоционално-моторната устойчивост на личността;
- интересите и нагласите на личността;
- защитните механизми на личността;
- социалната подкрепа;

Раздялата между родителите нарушава емоционалната атмосфера в семейството. Често, получаването на обратна връзка за поведението на детето се получава чрез „двойни стандарти”, което създава предпоставки за чувство на несигурност и риск от понижена социална адаптивност. Следва да се отбележи и един от ключовите моменти за психо-емоционалното израстване на детето – как то преживява загуба и/или отхвърляне и как се справя със страховете си. От професионална гледна точка, преживяването на раздялата минава през три етапа:

- Протест – детето изпитва ярост и този протест е насочен към обекта, който отсъства, това е своеобразен призив той да се „завърне” обратно;

- Отчаяние – ако протестът остане без отговор, настъпва отчаяние, безнадеждност, отпадналост – това състояние често се характеризира с отдръпване и затваряне в себе си и занижаване на активността;

- Отчуждаване – ако нищо не се промени, независимо от протеста, настъпва отчуждение,като често това състояние става дълбоко и трудно преодолимо и може да причини дълбоки разстройства в по-късния живот.

Децата, които са въвлечени в СРО когато са в по-голяма възраст, вече имат собствено възприятие за нещата. Историите, които им се разказват вече се подкрепят с реални факти, които детето има възможност да разгадае и осмисли като истина/неистина. Така в този етап на развитие и увеличаващата се способност за „проверка на реалността” все по-силно започва да се проявява и конфликтът на лоялността – развиват се чувства за вина / у детето, че то е виновно за ситуацията между родителите/, до която може да се стигне терапевтично изключително трудно. Изпитват се социалните ограничения на действителността – детето е разкъсано между двамата си родители.

В по-ниска възраст обаче децата са по-уязвими – при тях способностите на детето да от-граничава и анализира поведението и на двамата си родители липсват. Детето се оказва в ситуации, в които трябва да възприеме „личните чувства и отношения” на майка си спрямо неговия баща и съответно „личните чувства и отношения на бащата, спрямо майката”, което го поставя в сериозен конфликт.

Не бива да се пропуска и един основен факт, а именно че СРО сам по себе си е акт на насилие спрямо детето/децата, които биват въвлечени. Нужно е като специалисти и отговорни хора да обясняваме този факт на потребителите на услугата за да могат адекватно да предприеман промяна в поведението си.