Приятно е да си спомним за детството ни, за обзелото ни безгрижие, игри и забавление с приятелите. Но дали спомените са само положителни? И ако не са, кои са тези моменти, които си спомняме понякога с болка и страдание?
Днес в “Център за социална рехабилитация и интеграция на деца в неравностойно положение” към Фондация “Владиславово” град Варна, ще поговорим със специалистите за особеностите на пубертета.

Според екипа в Детския център, юношеството е труден етап на обърканост, анархия, от който много родители се страхуват. Това е периодът, който идва след детството и продължава до влизането в зряла възраст. Пубертета е вратата, която води към юношеството. Детството си отива, детските игри са забравени. Равновесието е нарушено, характерът става ужасно неустойчив. Свършено е със сладкия живот, обезпечен от родителите.

Новопостъпил в училището на живота, юношата неумело се впуска в него. Необузданост, емоционалност, устрем, с тези думи можем да го охарактеризираме. Това е време на мечти: той открива своя „Аз“. Сравнява се с околните.

Открива понятието време и започва да крои планове за бъдещето. Откриването на миналото и на бъдещето го кара да прави „равносметка“; това е периодът на интимните дневници... Нормално е осъзнаването на „Аза“ да обърка юношата; той се опознава, търси се, оглежда се, усамотява се. Преди всичко се опитва да разбере какво става с него, т.е. се изследва. Заплетен в безпорядъка от вътрешни противоречия, той се стреми да си изясни нещата... Въображението му е объркано и трескаво, тъй като не знае откъде да почне и от кой край да подхване този огромен свят... Вдигат се знамената на бунта: нападки срещу „старците“, срещу „дъртите“ досадници, установените ценности, обществените порядки, утвърдените морални стойности. Проявява се също открит или таен бунт срещу семейството, който толкова силно тревожи възпитателите. Редят се една след друга ексцентрични постъпки: юношата държи несвързани речи, скандализира околните, вдига врява, подиграва се на майка, на баща и на цялото общество, участва в „банди“, които си имат тайни кодове и клубове.

Избухват кризи от философски и от нравствен характер. Той се превръща в опасен събеседник, който много обича да мъдрува, изказвайки се категорично за неща, които изобщо не познава, нехаейки напълно за установените норми. Появяват се големите страсти – вихрени, слепи и носещи страдания, както и ожесточените омрази. Юношата изпитва изключителни привързаности, примесени с ревност и подозрителност. Често пъти търси приятелство на по-малките, позволяващо му по-добре да се утвърди; посвещава се с цялото си сърце и душа на някой възрастен, от когото се възхищава: учител, писател, учен... Някои преподаватели са предмет на краткотрайно увлечение от страна на ученички, които прехвърлят нормалните граници.

Юношата обича приятеля си, вярват в него, възхищава се от него, жертва се за него, подражава му. Доста родители се безпокоят от подобни страстни приятелства и от евентуални сексуални отклонения. Нека бъдат спокойни: това е нещо доста рядко. По-опасно може да се окаже приятелството на юношата с някое по-малко дете, което обаче често има положителен ефект върху по-малкия, получаващ чрез подобно приятелство закрила и водач. Юношеството е период на психическо съзряване, чиято цел е социална адаптация. Психологическите инциденти са често срещани в този период от живота.

Този период от живота е белязан и от смущения в поведението. Чести промени в настроението, пристъпи на дълбока тъга, затваряне в себе си, избухване в плач, усамотяване. Много юноши се отдават на мечтания, които могат да се превърнат в начало на шизофрения. Понякога изпадат в мистицизъм или философски настроения, внезапни сантиментални изблици без видима причина. Капризнитя, намусените, прекалено свенливите юноши, изчервяващи се без повод, са без чет. Всички родители са били свидетели на юношески бунтове, изразяващи се в циничен речник, дръзко поведение, агрессивност, бягство от къщи. Юношата иска да е независим и да живее живота свободно и без задръжки.

С учудваща лекота живеят на границата на въображаемото. Девойките особено са способни да съчинят цели романи... Юношата е като призма, деформираща в значителна степен действителността, защото преживява период на субективизъм и на дръзки съчинения... Впрочем това е възрастта, в която човек трябва да „се освободи“ от вътрешния кипеж – съчинява стихове, става чувствителен към художествените ценности, прави литературни и музикални опити и т.н. Въображението се лута във всички посоки и това е причината да стига рядко до сърцевината на нещата...

Мнозинството от младежите са изненадани от пубертета. Никой не ги е предупредил, което е сериозна грешка! Необходимо е родителите да запознаят юношите с промените, които ще настъпят, за да не се тревожат напразно.