На 4 декември църквата почита Света Варвара - родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота.

Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния. През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.

В някои райони на страната Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".