След като излязат на свобода, затворниците масово отказват да си търсят работа, а голяма част от тях се опитва да преживява със социални помощи. Подобни впечатления споделиха представители на държавни институции и неправителствени организации по време на среща на Наблюдателната комисия към Варненския общински съвет, посветена на ресоциализацията на лица, излежали ефективни присъди.

През последната близо година само един затворник се обърнал за съдействие към сдружение „Алтруист“, което работи по съвместни проекти със затвора в морския град. Мъжът е изтърпявал присъда за убийство и в затвора е изкарал курс за готвачи. След освобождаването започнал работа в заведение за хранене.

„На срещите ни, докато си изтърпяват наказанията, затворниците казват, че търсенето на работа е проблем за тях. Когато обаче излязат на свобода започват да търсят социални помощи, а не трудова реализация“, коментира Албена Кръстева от сдружението.

Всъщност, повечето затворници нямали никакво намерение да работят. Проблемът е, че по-голямата част от тях нямат изградени трудови навици. Значителна част от тях са от цигански произход, с ниска степен на образование и квалификация. Те нямат никакво намерени да работят – нито преди, нито след затвора. Когато човек е бил дълго време в затвора, той е придобил изключително много престъпни навици, верен е на определена група. Когато излязат от затвора, попадат в престъпна среда и се влияят от нея.

Първата работа на освободените затворници е да помислят за социалната помощ, после да помислят за начин как да изкарат едни пари. Този начин при всички положения не е свързан с редовна работа.

28 варненски фирми ползват в момента труда на лишени от свобода, стана ясно от думите на шефа на варненския затвор комисар Йордан Йорданов. „Голям процент от осъдените са неграмотни и заради липсата на квалификация не могат да си намерят работата. /Дарик нюз