От десетки години, групата на така наречените деятели в „Спартак” Варна наистина са заинтересовани и дават съвети, които обикновено са чистосърдечни и са в полза на „Спартак”. Когато парите са били държавни - иди дойди, защото къде с влияние от постове, къде с авторитет, са успявали да помогнат, обаче при частното финансиране нещата загрубяват. На всички е известно, че финансовата криза след 2008 година не бе отчетена в достатъчна степен от никой. Пари обаче деятелите по принцип не дават, независимо дали нямат или имат.

Ветераните също ги боли за „Спартак”. Мотото колко са дали на ФК „Спартак” е вярно, но и точно толкова, колкото и това какво са получили от футбола и в емоционален и в материален план. Нали това са работили? Опитът да се ръководи и поучава „Спартак” при всички случаи добронамерено, прилича на това, служител във фирма, който вече не работи в нея, да се опитва да я ръководи, защото е емоционално свързан с нея. Да, това би трябвало да са обичани хора, но там, където свършват парите, рядко оцелява любовта, защото трябват безкористни усилия. По правило емоцията е огромна, но в тези трудни времена ветераните още по-трудно могат да извадят пари за „Спартак”. А и днес всеки иска да работи и да взема заплата и това е естествено.

И накрая - феновете! В „Спартак” Варна феновете преиграха. И клуб си правиха, и го фалираха, и протести организираха, и политически поръчки някои изпълняваха. Но дори участието в управлението не им даде възможност да дадат пари. Философията на истинския фен е, да е на стадиона, да подкрепя отбора, а не да поставя ултиматуми, да участва в управлението и да освирква тия дето дават пари.

Хората, които пък дават пари, обикновено по аматьорски ръководят футбола и ако нямат луд късмет, грешките лесно се трупат. В „Спартак” по принцип липсата на уважение, към тези, които са давали пари, охулването им, добиват гротескни размери.

Днес няма мъжки отбор! Няма хора, да дават пари! Наскоро един бизнесмен твърдо заяви: „давам по милион на година, но искам по 5000 спартаклии на мач”. 5000 фенове. Човекът иска уважение срещу парите, които дава. И то в аванс, но няма кой вече да му го обещае или даде.

Днес философският въпрос за „Спартак” е какво да се прави? Или се реже с нож всяко съдържимо от факторите, изброени по-горе и заедно се помиряват и подчиняват на „Спартак”, или остават в миналото всичките. А в най-добрия случай „Спартак” си вегетира.

За последната 2014 година „Спартак” има само двама дарители. Това са Община Варна и д-р Янко Станев. Последният е автор и на докладната за отпускане на средства от Общината и е дарител като физическо лице. Другите, които са дали пари, са дали заеми. А днес, когато никой не дари пари, какво стана? Няма мъжки отбор. Ама Доктора е най-мразеният човек от ултрасите в „Спартак”, а Общината е място за протести или по-точно беше, няма значение.

Сега или заедно с уважение спартаклии могат да се измъкнат от ада или по единично да останат в него със своята любов, омраза и терзание. И с постоянния страх за утрешния ден, което убива положителната емоция, която всеки търси във футбола. А дали това се търси?