Имах чувството, че участвам във филм за края на света, че всичко около мен е декор, но за съжаление апокалипсисът беше реален. Никога няма да забравя ужасът, който преживях в нощта на бедствието. Никога няма да изтрия от паметта си болката, и отчаянието, които видях в очите на кмета на Варна Иван Портних, който сам отриваше калта от тялото на мъртва жена.
Потресаващият разказ е на Момчил Дражев и от няколко дни статусът му се споделя от стотици в социалната мрежа. Той гласи: „Случилото се в „Аспарухово” е в резултат на години трупано бездействие и безхаберие. Ние сме в епицентъра на най-големия ужас – всичко, което виждате по телевизията, е пред нашата къща. Портних беше до 3 ч през нощта в калта, с лопата – и лично участва в спасителните операции. Той изкара единия труп – грозна гледка! Това не сме го виждали и по филмите. Звъня навсякъде, иска помощ, дори крещя...Но нищо не се случи. Беше наравно с нас, отчаян и покрусен!”

Варненецът е студент в Шумен, а през свободното си време работи в известна верига хотели в курорта „Златни пясъци”. Семейството му живее в центъра на кв. „Аспарухово”, а бабата на момчето – в епицентъра на трагедията. Точно пред къщата на възрастната жена била „тапата“ от стоварени едни върху други леки автомобили, бус и ламарини. Всички жертви на водната стихия са съседи на Момчил, чиито къщи били от другата страна на дерето. Потърсихме го, за да разкаже какво е преживял в нощта на трагедията от първо лице.


Бихте ли споделил как се озовахте на мястото на трагедията? Какво се случи в онази кошмарна нощ за Варна, което никога не бихте забравил?
Студент съм и в свободното си време работя в известна хотелска верига на „Златни пясъци”. На 19.06.2014 г. бях на работа, втора смяна. В 19,30 ч. започнаха да ми звънят всички от семейството, близки, приятели. Питаха ме дали съм добре и как ще се прибера. Бяха много изплашени и притеснени. Родителите ми настояваха да остана да спя в хотела, а приятели, които живеят в центъра на Варна, ми предложиха да отида у тях. Не разбирах какво става. Валеше много силно, но нямах представа за мащаба на това, което щях да видя по-късно. Към 24 ч през нощта служебният транспорт ни остави в началото на квартала, веднага след моста. Автобусът просто не можеше да се придвижи по-нататък. По принцип живеем в центъра на кв.

„Аспарухово”, а в горната част - „Джанавара“, живее баба ми. Отидохме при нея с мой приятел – състудент, с който работим заедно.Той живее в горната част на квартала, но дотам нямаше никакъв достъп. И тогава разбрахме и изпитахме ужаса на всички. Движихме се в абсолютна тъмница, нагазили в кал и тиня до колене. Навсякъде имаше изкоренени дървета, изкъртен асфалт, зейнали дупки и страшни камари от коли – една върху друга. Имахме чувството, че участваме в някакъв филм, в който всичко е декор. Чувствахме се по някакъв начин нереално и сякаш не в нашето време, имахме усещането, че се гледаме отстрани.

Вие включихте ли се в оказването на помощ на пострадалите?
Лично ние с приятеля ми не успяхме да се включим, защото не биваше да наближаваме мястото. Дойде линейка и всичко продължи като на филм – носилка, черен чувал и синя лапма. Към 3 ч през нощта вече легнахме. Следващите дни бяхме пак на работа и ни бяха подсигурили стаи в хотела, в които да нощуваме. В оказването на помощ участваха родителите ми. Сред пострадалите от другото дере са наши близки – човекът, спасил човешки живот, за когото излъчи репортаж Нова телевизия – Кирил. От петък и до днес помощта ни – на семейството ми и на част от групите доброволци, включително екипа на БТВ, е там.

Какво Ви впечатли най-силно около трагедията като цяло?
Паника, ужас, безпомощност. Свързвахме се близките си на пресекулки, защото мрежата започна да ни изключва. Все неща, които сме гледали само във филмите с фантастична тематика за края на света.

Фейсбук буквално пламна от разтърсващия Ви коментар, в който разказвате как кметът на Варна Иван Портних лично е вадил жертви от наводнените райони.
Тук беше най-голямата трагедия. Приливната вълна е помела двете улици – „Гривица” и „Горна студена”. Всички жертви са оттам. Познаваме ги лично. Те са съседи от насрещните къщи. Точно пред нашата къща - на баба ми, беше „тапата“ – лек автомобил, върху него бус и най-отгоре някакви ламарини. Хората, които заварихме там, работеха на светлините на фаровете на една кола и нещо като фенерчета на предпазните шлемове. Направи ни впечатление, че единият от тях е с костюм, а до колене в калта. Тогава видяхме, че това всъщност е кметът на града Иван Портних.

Кметът, заедно с групата, която разбрахме, че е от Гражданска защита, ринеше кал с лопатата, за да бъде освободен и изтеглен буса и съответно лекия автомобил. В момента, в който наближихме да попитаме за помощ, успяха да отместят буса и тогава видяхме тяло на мъртвец. Ужасна гледка! Никога няма да я забравя. Беше тяло на жена. Беше почти гола. Силната вода беше съблякла дрехите й. Кметът извика да спрат, надяваше се да е жива. Сам започна да отрива калта от нея и я изнесе встрани. За съжаление беше мъртва. Разчистването продължи, а той звънеше непрекъснато. Търсеше помощ явно отвсякъде, защото някъде не му вдигаха, а от другаде му отговаряха, че нямат каквото и да било. Накрая г-н Портних започна да вика, да крещи, но … Не знам какво стана, с кого се свърза и с кого – не, но никога няма да забравя как изглеждаше. Толкова болка, и отчаяние, та чак и безпомощност имаше и в гласа и в очите му. Никога няма да забравя това.

Според Вас какви са причините за трагедията? Трябва ли да се търсят виновни?
С риск да прозвучи банално ще повторя това, което вече се каза - незаконна сеч, незаконно строителство, непочистени корита. Не съм компетентен по темата за незаконното строителство, но ние – живущите наоколо сме свидетели на незаконната сеч. За съжаление сигналите не дават нужния резултат. Сега има инициатива гражданите на кв. Аспарухово сами да патрулират в гората на „Джанавара“, защото се оказа, че има само един горски служител, който е заплашван от ромите и не смее да реагира по никакъв начин. Ето тук трябва да се търси виновната институция – какъв контрол се упражнява? Кой допуска незаконната сеч да продължава с години? Защо има само един служител и т.н. Отговорност трябва да се потърси и за непочистените с години корита. Коя институция отговаря за това и с какъв човешки ресурс разполага? Ако отново служители не достигат, толкова хора са на месечни помощи и по закон следва да полагат общественополезен труд? Не следва ли да бъдат насочвани и към такива места?!

Вярвате ли в теорията, че потопът е причинен от климатично оръжие? Тази версия бе тиражирана в медийното пространство...
За пръв път чувам за нея. Това просто не ми звучи сериозно.

Адекватни ли бяха според Вас реакциите на властите в пиковите моменти на бедствието?
Не. Нямаше координация между институциите. Знам от познати - служители в Пожарната служба във Варна, че са имали и желание, и готовност да тръгнат веднага, дори не са искали това време и труд да им се заплаща, но е нямало кой да им нареди да действат./novinaria.bg