Битка за 4,5 милиона лева за ремонта на зала „Конгресна“ в Двореца на културата и спорта се вихри във Варна. Предисторията е ясна. През зимата държавата отпусна милионите за ремонта, като половината пари вече са преведени на Община Варна. Дворецът обаче е търговско дръжество, пък макар и общинско търговско. Като такова, то си има ръководство, а дружеството функционира според разпоредбите в търговския закон. Общината е собственик, но тъй като е община и работи с публични финанси (тоест с пари на данъкоплатците), а не е частна фирма, не може да налива публични левове в търговско дружество. Министерският съвет преведе публичните пари за ремонта на залата именно на общината, а не на търговското дружество, което стопанисва Двореца.

Варненският кмет Иван Портних предлага лесно решение на проблема – споразумение чрез което Спортна зала да бъде предоставена за ползване на общината за срок от 1 година. Така ремонтът на зала „Конгресна“ може да тръгне веднага, като бъде възложен директно на фирмата, с която общината има договор за ремонти и строителство в район „Приморски“.

Алтернативният вариант е ръководството на Двореца само да организира ремонта, чрез конкурс за избор на фирма изпълнител, което ще отнеме месеци, а ако има съдебни обжалвания на процедурата – много месеци. Това излага на риск смисъла от ремонта. А той е Варна да бъде домакин на европейското първенство по волейбол. В средата на декември комисия от Световната волейболна федерация ще посети морската столица за да инспектира Двореца на културата и спорта и най-вече зала „Конгресна“. Ако ремонтът не е направен до тогава - Варна ще изгуби домакинството на турнира.

След предложението на Портних, той веднага бе атакуван от медиите на политическите си опоненти, че върти далавера, като иска да даде ремонта (сиреч - милионите) директно на фирмата, която работи по договор с общината в „Приморски“. „Грехът“ на кмета бил, че няма да има конкурс за избор на фирма изпълнител на ремонта. Ръководството на Двореца пък иска то да избере кой да направи ремонта (сиреч – да вземе милионите). Заради това шефът му – Симеон Варчев, заяви че е смутен от предложението на Портних и не вижда никакъв смисъл в него. Дори вече били задвижили процедурата. Как? Резонно питат от общината, след като парите са преведени на нея, а не на управляваното от Варчев търговско дружество.

Заради завъртането на този порочен кръг, Портних призова Варненския общински съвет да одобри споразумението за предоставяне на Спортна зала за ползване от Община Варна. Така ремонтът ще стартира веднага. Портних пресече и спекулациите в медиите за някаква далавера с ремонта. Фирмата, която има договор с общината за район „Приморски“ е Хидрострой и в това няма нищо скрито и покрито, както се опитват да внушават медиите на политическите опоненти на кмета.

„Далавера може да има само в обратната посока“, категоричен беше Портних. Тоест, ако 4,5 милиона бъдат предоставени на ръководството на Двореца и то да си избере на коя фирма да ги даде. Според варненския кмет, Варчев си има фаворит за изпълнител на ремонта. Портних обаче деликатно не назова името на фирмата.

По проблема отношение взе и варненският депутат от БСП Брислав Гуцанов, който е шеф на регионалната комисия в парламента: „Това което зависеше от мен и трябваше да направя бе да бъдат осигурени парите за ремонта на Двореца от републиканския бюджет. Това беше направено! От там нататък най-важното за мен е ремонтът да бъде направен. Не говори добре за общината, че към момента не се справя. Личното ми мнение е, че е по-добре ДКС да е водещ при провеждането на процедурата за избор на изпълнител. Другото е твърде странно и не знам дали е законсъобразно да се избягва провеждането на конкурс“, коментира Гуцанов.

Докато политици, управници и администратори спорят - времето си лети. Дали Варна ще изгуби и европейското по волейбол, и парите за ремонта на Спортна зала, ще стане ясно съвсем скоро. От едната страна има предложение за бързо възлагане на ремонта без затъване в бюрокрация и както се казва – всичко е на масата. И парите и фирмата! От другата страна държат да има процедура по обществена поръчка, която отнема месеци според изискванията на закона и освен това може да бъде атакувана по съдебен ред, което също може да коства месеци. А че при всеки конкурс за обществена поръчка нещата могат да бъдат нагласени в полза на определена фирма – едва ли някой се съмнява.