Фермерските пазари са и начин купувачът да се запознае лично с производителя на стоката

ЕДНО младо семейство с три деца от няколко години е захванало собствен бизнес. Не търговия, защото битува мнението, че е най-лесно, а производство. Малък цех само за шипков мармалад и нектар. Открили са тази ниша на пазара и се опитват да оцеляват. Казват, че не е лесно, но се справят и с грижите за децата, и с дребния бизнес. Историята им е дори още по-интересна, но няма да я разказвам цялата. Разбрах я покрай участието на семейството в последния за тази година Фермерски пазар, организиран от най-влиятелния агровестник “Български фермер” с подкрепата на Българската банка за развитие.

Също младо семейство пък отглежда пчели, за което много хора си мислят, че е присъщо занимание за дядовци пенсионери. Не. Имаше и пенсионерка, която се оказа не само пчеларка, но и запалена туристка и самодейка в читалищен ансамбъл.

Когато видиш интересни хора зад щанда, няма как да не попиташ не само за стоката, но и за личната им история. Така ти стават още по-симпатични, дори някак си близки. Струва ти се, че пазаруваш от някого, който го е приготвил специално за теб от истински продукти, без ментета и шашми.

Фермерски пазари имаше в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Благоевград. Идеята на организаторите бе да свържем малките ферми и производители с потребителите, да насърчим късите вериги на доставки и популяризираме местните храни.

Показахме, че има начини земеделските стопани и производители на храни да печелят, като пряко продават стоките си на градските жители, които все повече се интересуват от качеството и чистотата на храната. Така насърчаваме контактите помежду им.

И освен всичко това, пазарите са място, където клиентът лично се среща очи в очи с производителя. Има възможност да си поприказва, да разпита откъде са продуктите, как са преработени. Оказва се, че купувачите се интересуват и от историята на производителя. Хората в големите градове питат и откога човекът зад щанда се занимава с фермерство, трудно ли е, колко души е наел на работа, или сам се справя. Така покрай чисто формалната продажба на мед, млечни продукти, билкови чайове, плодове и зеленчуци, консерви, вино, истински оцет, имуностимулиращи тинктури, клиентът вижда директно кой ги произвежда.

В магазините всеки продукт се представя пред теб с етикета си. Четеш с едри букви марката, с по-ситни съдържанието. И само толкова. Никога не знаеш кой стои зад храната, която ще консумираш.

На фермерските пазари е друго. Освен че ще размениш някоя приказка с производителя, можеш да му поискаш телефонен номер и ако стоката ти е харесала, да се обадиш, да си поръчаш лично, специално за теб. Знаеш, че ще бъде истински хранителен продукт, с онзи позабравен вкус от миналото и да се върнеш към детските си спомени./Тони Маскръчка,24chasa.bg