За находките дискретно сподели един от тях, който е в бизнеса от години. „Тази сутрин направо паднах, когато в един контейнер в моя район намерих чантичка, в която имаше две двайсетачки и поне килограм жълти и бели стотинки. Дори си поиграх да ги сортирам по 1 лев, 20, 50 и 5 стотинки. Наблизо имаше полицаи, които изобщо не ми обърнаха внимание за мой късмет. В чантичката нямаше лични документи, така че джакпотът си беше мой“, разказа млад мургав труженик по казаните.

Негови колеги, които настървено събират рано-рано всеки ден пластмаса, стъкло и хартия, разправят, че са имали още по-големи „удари“. Златен пръстен, нови мобилни телефони, сребърни ланци и какво ли още не попадат в контейнерите и са изгубени завинаги от разсеяните им собственици.

Преди години ми си случи да спася близо половин килограм златни накити на своя приятелка, която ги държала в шкаф, завити във... вестник. По невнимание тя грабнала „боклука“ и го изхвърлила в кошчето в съседната стая. Неволно видях на дъното нещо да блести и това спаси от голям бой момичето, чийто баща пътуваше по това време по корабите. Така че обеците и пръстените по чудо не се озоваха в уличния контейнер.

Представителите на новата професия „свободен боклукчия“ се хвалят, че месечно изкарват повече от една минимална работна заплата. В бизнеса вече са не само мъже и жени с тен, но и всякакви изпаднали варненци, в това число и „дами“. Някои от тях са видимо дрипави, но има и прилично облечени граждани. Обедняването и алкохолът правят чудеса. По-срамежливите се гмуркат в казаните по тъмна доба, а обръгналите на всякакви неволи не изпитват и грам притеснение. Едва ли има статистика на клошарите във Варна, но си струва някоя институция да извърши преброяване на хората, стигнали „дъното“. /petel.bg