Цесиите в КТБ - 50% от гарантираните депозити. Признават само 30% от тях заради обявената неплатежоспособност на банката

Решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ не слага точка на казуса със затворената от лятото банка. Една от причините за това са заплетени юридически казуси, всеки от които е свързан с предстоящо решение на Софийския градски съд. Той по предложение на БНБ трябва да посочи дата, от която банката е изпаднала в неплатежоспособност, обясниха юристи.

Официалното съобщение на централната банка за отнемането на лиценза на КТБ подсказва, че най-вероятната дата за това ще бъде 30 септември.

А именно от тази дата зависи:

Първо. Размерът на цесии с депозити и прихващанията по кредити ще бъдат ли признати за законни.

Второ. Дали и с колко признатите цесии ще се отразят върху масата на несъстоятелността.

Трето. Ощетява ли цедирането останалите кредитори през промени в активите и чрез пренареждане на списъка на кредиторите.

Четвърто. Дали преоценените активи ще ощетят Фонда за гарантиране на влоговете, или ще се случи обратното.

Пето. Докога са начислявани лихви по депозити в банката и какъв е техният размер.

Всеки от казусите бе разискван в бюджетната комисия в присъствието на управителя на БНБ Иван Искров, квестори и одитори на КТБ. След това заседание юристи и финансисти се оказват в открит и по всичко личи непримирим разнобой по всяка от изброените теми.

Квесторът на КТБ Станислав Лютов, който е бил такъв на доста затворени банки и на фалиралата БГА “Балкан”, има достатъчен практически опит и бе категоричен, че цесиите не се отразяват върху масата на несъстоятелността. Той обаче не даде еднозначен отговор дали сделките не ощетяват други кредитори, които ще получават вземанията си, след като обезценените активи бъдат осребрени, и то пропорционално на събраното.

Депутатите Мартин Димитров от РБ и Ивайло Калфин от АБВ твърдят точно обратното – според тях признатите цесии намаляват масата на несъстоятелността и така увреждат интересите на останалите кредитори. Към тях се присъедини и шефът на Фонда за гарантиране на влоговете Росен Николов.

Той открито обяви пред депутатите, че ако датата на обявяване на банката в неплатежоспособност е към сегашен момент, цесиите и прихващанията ще бъдат осчетоводени и ще намалят масата на несъстоятелността, като заедно с това ще увеличат сумата на защитените влогове. Дни по-късно същото предупреждение се появи официално и на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете.

В едно няма спор – и БНБ, и изтъкнати юристи като проф. Огнян Герджиков, Валентина Петрова, Ангел Калайджиев са категорични, че цесиите са законни. Всички обаче правят важна уговорка - че синдиците на банката впоследствие могат да заведат дела и да оспорят всяка сделка.

Юридическият разнобой се появява отново след това заключение - дали цесии, извършвани по време на особения надзор, са нищожни или не. Съмненията се подхранват от спора около това дали депозитите са вземане към датата на сделката, защото падежът им не е настъпил.

Повечето юристи са категорични, че всяка продажба на депозити може да се оспори и съдът да я отмени, ако е сключена след датата, от която банката е обявена в неплатежоспособност от БНБ. Мотивът им е, че тя уврежда интересите на останалите кредитори.

Пренареждането в списъка на кредиторите също се очаква да бъде обект на съдебни спорове, заявиха депутати и финансисти. Йордан Цонев от ДПС предупреди, че продавайки част от вземането си към банката на неин кредитополучател, вложителят прережда други кредитори, които са по-напред от него по закон. Освен това цедираните вземания не съществуват, защото банката няма как да ги изплати, след като е обявена в неплатежоспособност.

В същото време обаче те се заменят срещу реални активи, каквито са обезпеченията по кредити например.

Ако съдът уважи все още неофициалното заявление на БНБ, че КТБ е станала неплатежоспособна на 30 септември, тогава поне един от юридическите казуси може би ще бъде предварително решен. /в. "Досие"