Първия градски архитект е Сава Димитриевич. Като архитект и началник на техническия отдел през периода 1893-1900 г. работи и арх. А.И.Пиер. Негов проект е къщата на Асарето – известен като италианското консулство /сега там се намира Военноморския музей/ както и сградата на благотворителното дружество “Майка” / на центъра, сега там е военното комендантство и матроския клуб/. Италианският архитект Валентино проектира и строи католическата църква “Безгрешното зачатие на Св.Богородица” на ул.”Преслав”-срещу областния съвет/. Австрийският архитект Румпел Маер проектира и строи двореца “Евсиновград” .Същият е довършен от швейцарският архитект Херман и арх.Лазов. Всички сгради на швейцареца проектирани и построени, са тържествени в монументален стил, като умело са вградени класическите форми и добре пропорционирана външна и вътрешна архитектура. 

Европейски облик дава и арх. Йозеф Шницел, който строи къщата на Сюзмеян, известна като Паруш базар / намира се на ъгъла на ул.”Аспарух” и “Преслав”/
Италианският архитект Михаил Пернигони е построил една от най-големите сгради в началото на 20-ти век, пансиона на сестрите “Асомпсионисти”, католически религиозен орган , използван като френски колеж
Чешкият архитект Ханс Мартине изгражда забележителната морска градина. Той проектира и парка към летния царски дворец “Евсиновград”.
Изградените в края на 19-ти век и началото на 20-ти век обществени и жизнени сгради по проекти на западни архитекти поставят началото на европейското влияние в архитектурата. Първо чрез архитектите – чужденци, които работят във Варна. Второ чрез българските специалисти, които получават образованието си в чужбина, и трето от поръчките на самите клиенти, които изискват строителите и архитектите да подражават на европейската архитектура.

Делфинариум
Идеята се е родила преди 23 години. Днес той е уникално и единствено по рода си съоръжение в България и на Балканите и е неизменна спирка в туристическите обиколки или неделните летни разходки на варненци.
Официалната дата, на която Делфинариума е отворил врати и 19 август 1984. Според техническите параметри сградата представлява алуминиево-стъклен паралелепипед с основи 30 м. на 30 м. и височина 14 м. В нея амфитеатрално е разположена зрителска зала с 1134 места и три П-образни трибуни.
С идеята за построяването на Делфинариума Варна е трябвало да изпревари Бургас. Там също се е водило обсъждане на подобна атракция много преди да се появи варненския проект. Според старите правила на капиталното строителство, проектирането на обществена сграда трябвало да се извърши за минимум две и половина години. Още толкова отнемало и строителството. С цел да се изпреварят бургазлии, варненци подходили радикално и за първи път в България съкратили двата срока, като всичко отнело 6 месеца. Архитект на уникалното съоръжение е Симеон Саралиев. Стойността на проекта е 2,5 милиона лева получен чрез кредитна линия от Минералбанк и изплатен за 18 месеца.
При проектирането е използвана най-икономичната метална конструкция, т.нар. тип “МАРХИ” /съкращението означава Московски архитектурен институт/. На практика означава, че на квадратен метър площ се съсредоточват само 18-20 кг. метал, което позволява бързо строителство. Друго предимство на технологията е пространствеността. Естествено, както във всяко подобно съоръжение в света основният акцент в проекта е басейнът. Той повтаря точно т.нар. американски стандарт за отглеждане на морски млекопитаещи. И тъй като първите делфинариуми са построени в САЩ, този стандарт е еталон за целия свят. Той е с размери 15 м. на 12 м. и дълбочина 6 м. Освен него е бил построен значително по-малък басейн с дълбочина 3 м. Водата за тях се засмуква на разтояние 80 м. навътре в морето от дълбочина 3 м. и достига до Делфинариума през специален тръбопровод и помпена станция. Тук водата циркулира непрекъснато в затворен кръг чрез система от филтри и дозатори. Обемът на водната маса е 1200 куб.м., като в рамките на едно денонощие се опресняват около 100 куб.м. Филтърните устройства, както и вентилационната система се намират точно под седалките на публиката и противно на очакванията, са инсталирани едва след като сградата вече била с напълно монтиран покрив /подобна история знам за варненска обществена баня, която е била открита за посещение, и тогава се установило, че котела за топлата вода изобщо не е бил доставен и монтиран/ . Нововъведение в проекта е двойния преливник на основния басейн.

 Оригинална е и кафе-сладкарницата, която дава възможност за подводно наблюдение на делфините.
Сега има и нов проект. Той предвижда върху съседния на Делфинариума терен да бъде изграден резервен басейн с обем 1000 куб.м. и дълбочина 6 м. Той ще бъде разположен върху парцел с площ 2,7 декара. Новия басейн ще има родилна част, каквато в момента липсва. Заради моралната остарялост на покритията в сега съществуващия басейн, делфините не могат да бъдат отглеждани според европейските изисквания. Още повече, че мазилката по бордовете се рони от години и дори стана причина за смъртта на едно от родените във Варна делфинчета, което е погълнало част от нея.
Още нещо интересно - работещите в Делфинариума нямат право да стачкуват.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града се намирала крепостта Одесос, основана през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.), близо до старо тракийско селище в областа Варна. Самото име Одесос всъщност е гръцки превод на оригиналното и по старо име - Варна. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели.
След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо от владетелите на крепостта — града остава винаги със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.
Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.
През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненския халколитен некропол, (Регионален исторически музей - Варна който датира около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.
В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Възражда се по-старото име на града - Варна, упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите.
В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам. След покръстването на българите през 864 г. по времето на княз Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново възвръща града.
През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флоренциански търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик. През 1391 г. Варна е завладяна от османските турци и е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав Ягело, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).
По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе — Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин.

Забележителности във Варна

Римските терми се намират в идеалния център на града. Строени са през II век по време на император Антоний Пий, а след V век, при варварските нашествия, са изоставени. След дълга проучвателна и реставраторска работа днес те са консервирани и могат да бъдат разгледани от туристите и гостите на града. През XIV век тук имало грънчарски работилници, по-късно около тях е построен малък квартал. Римската баня е от III в. Тя е градена на пояси от камъни и тухли, свързвани с уникална смес от хоросан и натрошени тухли и керемиди. Стените са измазани с водонепропускаема мазилка, има мраморни плочи на пода, а в някои от помещенията е имало и мраморна облицовка. През V в. постройката била значително разширена и преустроена във връзка с разрастването на тази част на града. Днес е само археологически обект и място за посещение.
Катедралната църква “Св. Богородица” се счита за емблема на морската столица на България. Тя се издига в самия център срещу алеята на театъра. От площада пред нея тръгват автобуси за всички главни крайградски направления, включително и аерогарата. Църквата е построена през 1886 г. от възрожденски майстори по петербургски архитектурен план. Осветена е едва през 1910 г., поради продължителния строеж и изографисване. Дърворезбата на олтара и епископският трон са дело на дебърски майстори от Македония. Главните стенописи са изпълнени през 1950 година. Църквата “Св. Никола” се намира близо до Морската градина и датира от 1886 година. Тя има много интересни стенописи и стари икони от майстори, представители на различни иконописни школи в България.

Морската градина е другата емблема на Варна. Тя датира от края на ХIХ век, като нейният план се осъществява през 1908 г. Тогава се възприема идеята да се поставят бюстове на възрожденци в някои от алеите ґ. Днес в нея има амфитеатър, астрономически комплекс - първият в страната - с обсерватория, планетариум и кула, много развлекателни площадки и малък гребен канал за деца, басейн за водни колела и зоопарк. Летният театър е център за много прояви, като най-съществени от тях са Варненските музикални дни, световноизвестният Международен балетен конкурс и дните “Варненско лято” - триенале на изкуствата. Централните морски бани и плажът се намират под Морската градина. Те са градени още в началото на века и включват поликлиника, водо- и калолечителен комплекс, два кея, няколко ресторанта и дискотеки.

Руският паметник се намира в Приморския парк. Построен е в чест на загиналите за свободата на Варна руски воини. Аспаруховият мост свързва центъра на града с кварталите Аспарухово и Галата. Той е най-дългият мост в България и неговото строителство продължава. Тук местният клуб за екстремни спортове организира скокове с бънджи. На изток от моста се вижда Варненският залив и нос Галата, на запад - Варненското езеро. Часовниковата кула е построена през 1880 г. и се намира срещу катедралата. Под нея е разположен филиалът на Драматичния театър и Клубът на културните дейци.

Фестивалният комплекс пред входа на Морската градина е съвременно здание от алуминий, камък и стъкло. В него има няколко сцени и конферентни зали, голям базар, ресторант и сладкарница. Тук се провеждат множество изложби и фестивали, изнасят се оперни, балетни и театрални представления. Дворецът на спорта се намира по пътя към курортите Златни пясъци, Св. Константин и Албена. В него могат да се провеждат състезания по над 30 вида спорт, уреждат се изложби, играят се представления, изнасят се концерти. Негово точно копие е Дворецът на културата в столицата на Нигерия - Лагос, който е построен от наши специалисти. Делфинариумът е една от любимите атракции за гостите и децата на Варна. В него редовно се дават представления и се правят демонстрации с умните делфини, могат да се правят снимки и да се дава храна на животните. Атракциите всяка година се обогатяват, като шоуто придобива все по-интересни форми с участието на клоуни, мимове и актьори. Драматичният театър се намира в идеалния център на града. Строен е преди около век по виенски образец и в него се помещава театър, опера и филхармония. Основите му са положени от френски войскови артисти още през Кримската война от 1856 г. Тук е създаден и първият български театрален спектакъл по българска драматургия. Недалече от него се намира и Кукленият театър, където се провежда ежегодният фестивал на кукленото изкуство “Златният делфин”.

Музеи. Археологическият музей е в сградата на старо училище от епохата на Възраждането. Тук посетителите могат да разгледат макети на наколни жилища от периода на палеолита, залата за архаично изкуство и поминък, залата на античното изкуство - една от най-големите и впечатляващи сбирки в страната, раннохристиянски предмети и църковна утвар, култови предмети от древнобългарския етнос, залата с експонати от XIII-XIV век, в която е представено развитието на занаятите от онова време, залата на българските приложни изкуства и лапидариум с изложени саркофази, надгробни паметници, стели и колони. Музеят притежава редки предмети от Египет, Гърция, Вавилон и целия Средиземноморски басейн, дошли по търговските пътища в древен Одесос. Музеят на националното Възраждане се помещава в сграда от 1861 г., обявена за паметник на културата. Музейната експозиция е открита през 1959 г. от родолюбиви граждани и учени и многократно е обогатявана и разширявана. В приземния етаж е запазена първоначалната уредба на църквата “Св. Архангел Михаил”. С мащабна експозиция е представена борбата за църковна просвета и национална независимост, както и епичните боеве през Освободителната руско-турска война. Военноморският музей се намира в Морската градина и събира всички по-важни материали от основаването на българския военноморски флот през 1878 г. до днес. Създаден е от големия учен Карел Шкорпил през 1923 г. В двора на музея има експонати на открито - оръдия, стари котви, морски съдове и пр. Парк-музеят „Владислав Варненчик“ се намира североизточно от града край пресечката на шосетата за София и Добрич. Уреден е в памет на историческата битка през 1444 г., когато чехи, поляци, румънци, хървати, унгарци и българи се опитват да спрат турското нашествие към Европа. През 1934 г. е построен мавзолей на Владислав Варненчик, издигнат върху основите на древна тракийска гробница. Етнографският музей се помещава във възрожденска къща от XIX век. Показана е типична варненска подредба на дома, изложени са множество накити, облекла, празнични носии, битови предмети и произведения на манифакту рата в града и района. Природонаучният музей е създаден през 1960 г. и разкрива образци от флората и фауната на българските земи, геоложки и спелеоложки макети показват етапите в създаването на земната структура, има малко табло с основните видове камъни и минерали. Експонатите са разделени в три зали - геология, растителност и животински свят. Аквариумът и музеят на Черно море са открити през 1932 г. - първата и единствена в страната морска биологична станция. През 1954 г. към аквариума се основава Научноизследователски институт по проблемите на морето, за риболовната и рибната промишленост. Тук са събрани стотици видове риби, молюски, актинии, раци, охлюви, както и обитатели на сладководните басейни. Специално място е отделено на природните богатства, извличани от Черно море - от морската сол до нефта. Музеят на медицината е единствен на Балканите. В него са представени лечебни растения и билки, както и инструментариум, използван в медицината от древността до наши дни. Основан е през 1869 г. като частна болница с малък музей. Музеят на историята и изкуството на Варна има изключително богата сбирка, в която уникален експонат е прочутото Варненско златно съкровище - най-старото обработено злато (от преди 6000 години) в света, открито до днес. Разкрити са 281 гроба от халколитен некропол, като в единия от тях бяха открити над 3000 златни предмета (атрибути на царската мласт, бижута, украси и др.), с общо тегло около 6 кг.

Художествената галерия е открита през 1950 г. В нея има картини от най-големите български художници и творби на много чуждестранни творци, получени в галерията като дарения от частни лица. Филиал на галерията е къщата музей “Георги Велчев”, където се съхраняват платна на именития варненски художник. Изложбата на църковната иконопис от епохата на Възраждането е уредена към църквата “Св. Атанас”, строена през XIII век до римските терми. Самата църква е изключително интересна с фреските и иконите си, с резбования си олтар и владишкия трон. Има колекция от щампи и литографии, богослужебни книги и каноници от Българското възраждане.

Празниците във Варна са много, като по-известните от тях са: Международна хорова среща - в края на май; 

Международни театрални празници в рамките на фестивала “Варненско лято” - юни, в рамките на същия фестивал - Международна среща на оркестри и ансамбли за класическа музика - юли, пак във фестивала - джазсреща - юли, август; Фолклорен фестивал с международно участие през август; Международният балетен конкурс - август; Международният кинофестивал - “Любовта е лудост” - септември; Филмов фестивал “Златната роза” на българската национална кинематография; “Златният делфин” - международен фестивал на куклените театри през октомври всяка година.

Аквариумът
На 06 януари 1906 година Фердинанд възлага на д-р Парашкев Стоянов /председател на Царското зоологическо дружество/ да основе във Варна морска станция. Още същата вечер князът пише писмо за съдействие от известния по това време проф.Антон Дьорн-основател на зоологическата станция в Неапол, основана през 1872 година. Проф.Дьорн изпраща планове, скици и снимки на неаполитанската станция. Тя се превръща в прототип за проекта на арх.Давков. Самият кмет на Варна, проф.Кръстю Мирски, обхожда с двама архитекти Морската градина, за да се избере терен за строителството. През септември плановете на арх.Дабков са готови, а на 22 октомври Фердинанд полага основния камък. Градежът отнел повече от 4 години-до 1911 г. За оборудването се водят огромни преписки със сродни институти в Неапол, Триест и Осака.
Откриването се отлага цели 20 години заради Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Граден като храм на науката той се превръща в убежище на тракийските бежанци. Години наред под покрива му се редуват Машинното, Рибарското училище и на френския офицерски корпус, наблюдавал разоръжаването на армията по силата на Ньойския мирен договор.
На 17 септември 1932 г. Борис III официално открива аквариума. Две години преди това Софийският университет си върнал сградата и направил основен ремонт. Само през първата година след откриването в петте лаборатории са се обучавали 14 български и 11 чужди специалисти.

Днес сградата актуализира стогодишните си претенции за архитектурен уникат с изцяло обновена барокова фасада. Изящните орнаменти по нея със сюжети и персонажи са възвърнали първоначалния си блясък. Потънал в сърцето на Морската градина /за която ще ви разкажа друг път/ обраснал в бръшлян от основите до покрива /сега прочистен/, аквариума десетилетия се сраства с околния пейзаж, докато един ден се беше оказал неразличим в короните на гигантските кленове наоколо. Само каменното стълбище като продължение на алеята, която води към него, подсказваше на минувачите, че тук преди 100 години варненци са откраднали за себе си малка част от морските потайности.

От няколко години се обсъжда възможността за разширяване на аквариума с нови басейни и зали, изградени според съвременните стандарти в развитието на водните атракции. Подобен проект би струвал около 3 милиона евро. Допълнителния корпус би трябвало да се изгради върху терен на гърба на сегашната сграда. Тя ще гледа към морето.
Някой ден…..

Варненската обсерватория
В началото на 30-те години е била построена каменна вила в Морската градина. През 1926 г. точно в тази вила се е състоял и първият концерт, от който тръгва традицията на световния фестивал “Варненско лято”. После дълги години тя пустее, преди в нея да бъде инсталиран малък телескоп. Всичко започва с реконструкцията на тази стара сграда. Проекта е на покойния вече арх.Камен Горанов, който убеждава тогавашния кмет Николай Бояджиев да се построи нещо “по-мащабно”. Съвсем случаен, но решителен тласък на идеята дава и световния конгрес по астронавтика във Варна, единствения подобен форум, проведен в несоциалистическа страна. 

Строителството започва през 1963 г. На 22 май 1968 г. в сградата е открит, първият в България астрономически комплекс, включващ обсерватория, планетариум и кула. Оттогава до днес той носи името на Николай Коперник, чиято фигура посреща посетителите още на входа. Автори на пластиката са проф. Лъчезар Далчев и П.Атанасов. Когато строителството стига до 3-тия етаж идва идеята да се направи планетариум. Правят го в съседство на незавършения още строеж. Но понеже никой в България не е виждал на живо токова нещо, го правят по картинка от Большая советская енциклопедия. Избират си произволни пропорции – зала с диаметър 10 метра и височина 2,5 метра. 

Типично по български, след това работна група, оглавявана от известният варненски физик Николай Петров, отива в Одеса за да види техния планетариум. Нямам идея как са реагирали, след като за подобно нещо стените трябва да са по-ниски, но не повече от 1,40 м. Не се стига до разрушаване, но във варненския планетариум апаратът някак необичайно е монтиран на висок подиум, за да може да снижи хоризонтът. Апаратът се нарича просто малък планетариум /Kleinplanetarium/ , модел 1936 г. Изработен е във времето, когато Германия е в стихията си. Той се управлява от пулта на лектора и проектира небосвод с 5500 звезди. 

Друг уред показва как би изглеждала Слънчевата система от разстояние 5 милиарда километра. Идва ред задачата двете сгради - на обновената обсерватория и планетариума, да се обединят. Тогава арх.Горанов проектира топла връзка. С това нестандартно решение от птичи поглед покривът на сградата и куполът на обсерваторията наподобява модела на космическия кораб “Восток”.
Кулата е замислена с класически пилон, на върха на който са кацнали спътник и кой знае защо…..символът на атома. При посещението си в Одеса, ентусиастите са видели махалото на Фуко, като до момента не намират място в комплекса. Решават в кулата да се монтира махалото, което след няколко маха над розата на ветровете показва, че Земята се върти около оста си. 

Това за Балканския полуостров е уникално като идея. Движението на махалото посетителите наблюдават в малка зала под кулата. Дискът виси на нишка с дължина 17,6 м. и се движи в амплитуда от около 2 м. За географската ширина на Варна завъртането на равнината на люлеене в резултат на земното въртене около оста е 10°03`

Варненският куклен театър
Още преди края на турското робство в България идват методистки мисионери от Америка. Те открили много училища. През 1871 г. мисионерите д-р Алберт Лонг и д-р Елиас Рикс заедно с П.Р.Славейков и Христодул Сечанов издават първата Библия на говорим български. 

По силата на съдбата Варненския куклен театър представлява уникално архитектурно съчетание от старата сграда на Евангелистката методистка църква и нова постройка. Сградата е вписана под № 296 в националния регистър на паметниците на културата. Като църква тя е осветена през 1888 година. За построяването и са направени дарения от чужбина. Камбаната е изпратена като подарък от Америка.

По време на комунизма един ден през 1961 година тя осъмва запечатана. Цялото имущество – пейките, библиите, амвонът, олтарът са изнесени и изхвърлени извън града. Интересно е да се знае, че пейките на катедралния храм “Св.Успение Богородично” са от там. До 1990 г. църквата е била поставена извън закона, въпреки че имат реален акт за собственост на земята, който датира от края на турското робство. Както с повечето отнети по политически причини имоти, и тази сграда първоначално е превърната в склад. В нея са се трупали стоките на фирма “Облекло и обувки”. Вероятно поради силен натиск от страна на Световната методистка църква сградата се превръща във филиал на Археологическия музей. През 80-те години църквата се преустройва на куклен театър. Цялата улица “Драгоман” и част от “Шейново” става комплекс “Знаме на мира”. Той включва цялата църква и задната и част/сегашния музей на куклите, който е бил училище “Антон Страшимиров” в периода преди 9-ти септември/

Новата постройка е проектирана пред 80-те години от архитект Косьо Христов /колегата на който Варна дължи сградите на Фестивалния комплекс и хотел “Черно море”/ От проектите му става ясно, че се е постарал да запази старата църква, а към нея пристроява сцена и административна част. Интересно е, че за строителните работи са наети поляци.

Днес от някогашния комплекс “Знаме на мира” не е останало много. Колкото до старата евангелистка църква, тя вече е неделима част от мястото където се преви изкуство за деца. За времето си това, което се е случило с църквата във Варна, е нещо обичайно. На евангелистката църква в Плевен /по ирония на съдбата и тя куклен театър/ поне беше сложена паметна плоча, на която пише, че в нея се е венчал Георги Димитров /да ония от Лайпциг/ с първата си съпруга.

Градският часовник
През 1775 г. един французин на име Шевалие описва Варна при своето посещение така :”Варна има около 16 000 жители, 12 джамии, 2 черкви и кула камбанария, построена преди 20 години, на която се намира часовник с камбана….” Сахат-кула се е намирала в градинката зад днешната сграда на театъра. Служила е като наблюдателница на пожарникарите. Не се знае точно как е изглеждала, дървена ли е била, или каменна, нито кога е разрушавана. Може би при обсадата през 1828 г. или при големия пожар във Варна през Кримската война.

Идеята за издигане на представителен градски часовник се реализира през 1888 г. когато кмет е Кръстю Мирски. Варненската община поръчва на арх. Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник висока 24 метра. Мястото не е било избрано случайно – градската градинка и катедралата са очертавали тогавашния център. 

Тъй като зала “Конкордия”, която била собственост на гръцката община, изгоряла през същата година и града останал без салон, било поръчано до него да се построи и сграда за събрания и театри. След 2 години новата часовникова кула и зала “Съединение” били завършени и открити. Кулата се използвала от пожарникарите, тъй като високите сгради били рядкост и от нейната височина се виждал целия град. Денем с разноцветни флагови, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар. Тази дейност отпада след телефонизацията на града 1898 г. Часовниковия механизъм е закупен от Англия, и е монтиран през 1890 г. от революционера Отон Иванов /часовникар по професия, който умира 1932 г/

Часовниковия механизъм е истинско произведение на изкуството. Учудващо но никъде по него не е указано името на фирмата производител. Цялата система е затворена в голяма дървена “кутия”, до която се стига по виещи се тесни стълби, прилепени към каменните стени. Чрез система от оси и зъбни колела на всеки 4 секунди движението се предава на стрелките, отвън на кулата.

 Вместо познатите от днешните часовници пружини механизми се задвижва от тежести, висящи в средата на кулата. “Навиването” става, като нишката, на която са закачени тежестите, се навива чрез обикновена манивела на голям барабан встрани от основната група зъбни колела. До 1930 г. камбаната отмервала часовете по два пъти през интервал от минута. Интересното в цялата история е, че когато се налага ремонт, стрелките на градския часовник се преместват ръчно. Така варненци могат винаги да бъдат точни.

Миноносеца “Дръзки”
Легендарният миноносец “Дръзки” се намира във варненския военноморски музей /италианското консулство/, чийто екипаж се прославил с точната си стрелба по време на Балканската война. На 8 ноември 1913 г. флагман от българските кораби “Дръзки”, “Смели”, “Строги” и “Летящи” нападнал най-известния през 20-ти век в света турски боен кораб – крайцера “Хамидие”. Торпедния залп на “Дръзки” тогава уцелва “Хамидие” и едва не го потапя /не знам защо варненци казват, че “Хамидие” е потопен- не е вярно/. Корабът е ремонтиран, модернизиран и е в строя на турският флот до втората половина на 40-те години. Дори през 1938 год. идва на приятелско посещение във Варна.

Това което се случва с нападателя на “Хамидие”, миноносеца “Дръзки”, скоро след това е малко тъжно, но с добър край. На 15 октомври 1942 г. той потъва на кея във Варна, когато на борда му поради неправилно съхранение на барут избухва взрив. Скоро след това торпедоносецът е изваден, ремонтиран и включен в състава на флота. През 1950 г. е бракуван и разоръжен, след което съдбата му отрежда недотам славна роля – едното му оръдие, димоходът и още някой дребни атрибути са демонтирани и поставени на еднотипния торпедоносец “Строги”, а корпусът на “Дръзки” е предоставен по време на учения като плаваща мишена.

 По-късно останките на легендарната машина са транспортирани до гара Г.Оряховица, където престояват известно време в очакване да бъдат претопени като старо желязо. Щастието на ръждясалия корпус се усмихва - ражда се идеята корабът да бъде превърнат в музей. “Дръзки” от Балканската война е върнат във Варна, реставриран и на 21 ноември 1957 г. командващият тогава Военноморските сили контраадмирал Бранимир Орманов го открива тържествено като музей
P.S/ Може би затова през 2005 год. България купува от Белгия една корвета за 23 мил.евро и я кръщава “Дръзки” Корветата е с дължина 106 метра и ширина 12 метра. Има два дизелови двигателя и гази 5,4 метра дълбочина и развива 20 възела и има 270 помещения.

New Varna
Град Варна се намира на 2 часа път с кола от Чикаго. В щата Илинойс, на почти същата географска ширина, както Варна в Б-я е разположена американската Варна, която е най-достойния кандидат за прозвището Ню Варна. В цял свят има още поне 13 селища със същото име. Варна в Илинойс обаче е най-голяма и може би най-известна след българската. Най-потресаващия факт е, че Варна в Илинойс е кръстена именно на българската Варна. Изумителното е също, че никога по никакъв повод крак на българин не е стъпвал н щатското градче, въпреки че града има 137 годишна история.

През 1870 г. компанията “Чикаго & Алтън” прекарват жп релси през нивите на окръг Маршал, щата Илинойс. Построен бил жп възел между селищата Лейкън и Уинона, така че влаковете да пътуват към големия град Пеория. По този жп път малко по-късно щяла да се появи Варна. Всичко това е описано в книгата на Уилям /Бил/ Кемниц – “Down by the Junction” /Долу на жп възела/. През август 1870 г. в местността пристигнал търговецът Джон Брадърхуд от близкия град Магнолия. Когато видял жп възела, му дошла идеята, че мястото е отлично за създаване на нова градче, в което да бъдат построени зърнени силози и ферми за добитък. Само 2 месеца по-късно теренът бил скициран, а парцелите разпродадени на американски граждани. Раждала се Варна…

Първоначално било решено новото градче да носи индианското име Айдахо, но през един ноемврийски ден на същата година един местен жител на име Джон Малхам открива брой от чикагски ежедневник, забравен на новото депо на гарата от случаен пътник на влака. В уводно място на броя с големи букви било оповестено, че някъде на брега на Черно море в град, наречен Варна, са избухнали бунтове. Това очарова Малхам , който го предлага на съгражданите си за официално име на новото селище. Първият американски варненец кореняк се е родил през 1873 г. в семейството на Хикман, нарекли го Мартин, но в селището бил известен като “най-щастливия човек във Варна”. Още с раждането местните търговци дарили на детето атрактивен парцел земя.

Днес Варна, щата Илинойс, е единствения град с това име, в които американските пощи имат клон. Криминални проблеми няма /от създаването си е имало само едно убийство/. Най-мощната бизнес структура се осъществява от няколко фирми-клонове на Маршал Каунти Стейт Банк, ресторанта “Гейторс Грил”, бутика “Стайл Шак Бюти Шоп”, компанията за ароматни свещи “Хъртланд”. В града няма местни първенци, които да бъдат титулувани като знаменитости, но на една табела е написано, че Варна, Илинойс е родното място на Кайла Хийл – щатската шампионка по бягане 100 метра.

Дворецът Евксиноград
Архитектурния план на лятната резиденция е създаден от виенския архитект Виктор Румпелмайер по идея на идея на Ал.Батенберг, но скоро идва детронирането му и строителството е преустановено. Когато двореца е на груб строеж по негова покана в Б-я пристига немския паркостроител Карл Едуард Петцолд. Той е парков директор на принца на Нидерландия Дворецът е завършен от княз Фердинанд през 1890 г. За оформянето на парка той привлича французите Едуард Андре и Анри Мартине. Той налага корекции на проекта в духа на европейските традиции. Те се осъществяват от швейцарския архитект Херман Майер и немския Леерс.

Сградата е оформена в три етажа с конусообразен покрив и четириъгълна кула с часовник – обърната с лице към морето. Външната архитектура на двореца е като реплика на френските ренесансови дворци от 18-ти век с фигурална зидария, висока мансарда, с метална обшивка и куполообразен завършек в единия край. Естествено продължение на двореца към морето е градината с езерото, известно под названието “Водни огледала” поради интересното оптично въздействие на плаващите водни лилии. Най-елегантната и представителна част на парка е партера пред двореца, решен на две нива, с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция. От там е и вградената в градинската композиция, част от покривната конструкция на френския средновековен замък “Сен Клу”, изгорял през Френско-пруската война през 1870 г. Дължината му е 10 метра, а височината 3 метра. 

Първия етаж се заема от просторен хол, свързан с приемни зали, кабинети и работни помещения за сътрудниците. На втория са разположени царските апартаменти и стаите за гости. Известен е музикалния салон с превъзходната си акустика, изложбената зала с редки картини, керамика и скулптури. Отделно има кухненски помещения, постройки за прислугата и охраната, модерна винарска изба, цветарник и слънчев часовник. Той е подарен на Фердинад от английската кралица в знак на благодарност за спасяването на британските кораби във Варненския залив. При Евксиноград през 1893 г. е построена една от първите електрически централи в България /парна/ от 50 кW, която работи до 1930 г. Направата и за княжеския дворец струва на държавата 202 705 златни лева и е възложена на “Сименс и Шукерт” във Виена на 29 септември 1904 г. Електрическите стълбове, поставени от фирмата, все още красят парка.
Резиденцията е ситуирана сред девствена гора, осеяна с екзотична растителност /от Марсилия, Фердинад внася 50 000 дръвчета/ и оранжерии, разположена на площ от 800 декара. Паркът заедно с лозята, овощните градини и другите обработваеми площи възлизат на 1200 декара

Морската градина в миналото

До средата на XIX век районът на днешната Морска градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града. Имало само няколко кавака, под които пладнувал махленския добитък. При Ени куле табия (в района на Днешния Военноморски музей) имало лозя и една малка градина, наречена кървавата (канлъ бахча), защото там бил убит един градинар. Над Али бей табия, в дерето (алпинеума) била една от скотобойните на града. По-нагоре (под Пантеона) били френските гробища, където били погребани покосените от холерата френски войници през 1854 г., след тях и старите градски гробища. А сметта от града се изхвърляла по целия бряг.

Първообразът на градска градина за обществено ползване възникнал през пролетта на 1862 г. С подкрепата на мюлиазима (кмета) Халил ефенди и турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет наредил да се заградят с плет от храсти десетина декара и да се направи общинска градина (белидие бахча). В началото тя представлявала зеленчукова градина, там където сега е входа-колонада, а по-късно на още 4 декара били посадени вишневи дръвчета. Постепенно били засадени нови овошки, липи и кестени.

*****************************

След Освобождението, през 1881 г. кмета Михаил Колони пръв поставя въпроса за създаването на градска градина (зад Театъра) и съвременен приморски парк. Предложението било прието с присмех и недоверие от общинските съветници, но все пак малка сума била отпусната. Активността на М.Колони и съидейниците му бързо дала резултати - градината скоро стигнала 26 дка, засадени били първите 130 дръвчета, поправени били пътеките. И ето ''надвечер алеите се пълнят с върволяци кавалери и модно накичени дами''.

Завинаги Морската градина се свързва с името на чеха Антон Новак. По молба на варненската община през 1894 г. К.Шкорпил поканил във Варна паркостроителя, специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. На следващата година 35 годишният А.Новак бил вече във Варна и назначен за управител на градината. Той се заел с ентусиазъм и в кратко време кланицата и сметището били преместени, брегът почистен, започнало и облагородяването на мястото зад дерето до гробищата. Огромна била работата по набавянето на подходящата дървесна растителност. С каруци били пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград... В началото не били много: бряст, копривка, липа, конски кестен и ясен. Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите. През 1899 "предвид голямата деятелност" общината продължила договора на А.Новак и му построила къща до днешната сграда на Радио Варна.


Задължително посещаваното до скоро от абитуриенти и младоженци място - Пантеонът на загиналите в борбата срещу фашизма бил издигнат през 1961 г. Това било мястото, избрано преди години и от комитета "Българско Възраждане" за паметника на Свободата, който така и не бил построен. Освен Пантеонът и паметниците в Алеята на Възраждането в Морската градина били издигнати и "Братската могила" на загиналите през 1877 - 78 г. руски войници, както и паметника на граничаря, построен през 1917 г. Паметникът на покосените от холерата във Варна по време на Кримската война френските войници също бил в района на Пантеона, но през 1960 г. бил преместен при разклона за кв.Виница. При входа срещу Икономическия университет бил паметника на Ленин, а през периода 1949 - 56 г., когато градът се казвал Сталин в градинката на входа на Морската градина имало паметник на Йосиф Сталин.

Кораби с името Хера
Сякаш някаква прокоба тегне над корабите с това име. Нашият кораб е четвъртия с това име, потънал в морската бездна.
Първия е норвежкия кораб “Хера”. На 11 март 1970 година край бреговете на Порт Ъндърууд, Нова Зеландия плавателния съд изгаря. Екипажа от дванадесет души се спасява по чудо.

Не такъв късмет имат колегите им от едноименния германски кораб. Трагедията се развила през 1914 г. през февруари в залива Вериан в Южна Англия. В бурната нощ капитанът на натоварения с чилийски нитрати параход дава курс към залива, за да потърси спокойни води. Надеждите му са да се ориентира по светлината на крайбрежните фарове. Вместо това той попада на скали на чайки и бавно потъва. Повечето моряци се издавят в ледените води още при сблъсъка. Все пак 5-тима дочакват спасителните лодки, дошли от брега след изстрелване на сигнални ракети. По стечение на обстоятелствата подобно на българския вариант на трагедията са 19. Техните тела обаче са открити и погребани. Днес останките на “Хера” са на дълбочина 50 метра и са любима атракция за опитните гмуркачи.
Жертви взема и катастрофата на норвежкия “Хера” на 18 март 1931 г. 

Отново мощна буря праща кораба на дъното между живописните фиорди край скандинавското пристанище Хавойсунд. Той бил на регулярно пътуване между Хамърфест и Хьонигсваг. На борда имало 67 пасажера, когато се е случила трагедията. Единствените уреди за навигация били компас и часовник. Във фаталния ден и двата не работили. Пасажерът се ударил в скала близо до пристанището. Ледената вода нахлула в корпуса. “Хера” се наклонила силно. При удара всички лодки били строшени. Екипажът все пак успял да хвърли въжета до кея, по които прекарали голяма част от пътниците. Шестима загинали от измръзване в бурното море. 76 години по късно отломки от “Хера” са пръснати по подводния наклон на дълбочина 30 метра. Гледката е изключително атрактивна за любителите на подводните гмуркания.

Въпреки злата прокоба името “Хера” все още се харесва на корабособствениците. Британската яхта с името “Хера-С” пори вълните на Средиземно море. Кораби с името “Хера” плават под флага на Норвегия, Германия, Сент Винсент и Гренидин. Задържани са често от пристанищните власти с множество дефекти, показва статистиката на Парижкия меморандум

Винарска изба на двореца
Планът е изготвен от немския архитект Леерс в началото на 1893 г. Тя е на световно равнище. В нея работят специалисти от Австрия, Франция и Италия. Управител в началото e Янко Забуров, следвал курсове по тази специалност в Австрия. Той допринася много за засаждането на качествени сортове грозде и прилагането на нови методи за производството на нови вина и ракии.

 Наследява го големия специалист, завършил висше образование в Австрия и Германия – Христо Георгиев, чийто научен труд “Пълно ръководство по винарство”, издаден във Варна през 1899 г. подпомага изграждането на модерно лозарство и винарство в цялата страна. Златния медал от Парижкото изложение през 1900 г е израз на високото признание на вината от Евксиноградската изба.

Особено големи са заслугите на Илия Хранков, овладял френските постижения в областта. Той е бил управител на избата 20 години. При царуването на Борис III несменяем управител е Леонид Борисович Лукианов, руски белоемигрант, с висше образование по право и лозарство, завършени във Франция. Негово дело е конякът “Евксияк” и гроздовата евксиноградска ракия, и до днес ненадминати.
През 1935 и 1937 г. на международните изложби в Лайпциг и Брюксел печелят първи награди. От тогава до сега избата Евксиноград става носител на 52 златни и сребърни медала от различни международни конкурси

Катедралата “Свето успение Богородично”
Това е един от символите на Варна, който е в центъра. В строежа на катедралата били вложени предимно материали от околността на Варна. По Ньойския договор е съборена старата турска крепост около града. Най-добрите камъни от тази мрачна цитадела са използвани в градежа на храма. Всичко това не става безпроблемно- налага се срутването на много сгради, както и преместването на турските гробища, които се намирали в самия сегашен център – на мястото на градската градинка, зад часовниковата кула. Това било края на тогавашния град. Използвани били запазени дялани блокове от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от районите на Любен Каравелово и Куманово. Вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташль тепе /

Телевизионната кула/. Външните, намиращи се под прозорците, били от русенски камък, сводовете – от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медни листи за покрива. От там били докарани и две машини за вдигане на тежки каменни блокове. За издигането се разчитало преди всичко на частни дарения от населението, на общински средства, както и на разиграната томбола от 200 000 билета по 2 лв., разпродадени в страната и чужбина. Между хилядите дарители се срещат имената на арменци, мохамедани, евреи и др. Батенберг пристигнал във Върна на 04.08.1880 г и на 22 след молебен и с благословията на митрополит Симеон се извършва церемонията. 

След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставало три месеца до края на присъдата. Избраното име е в памет на всеруската императрица Мария Александровна – българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро. Строителството продължило 6 години. Проекта е на одеския архитект Маас и е модел на Петерховсия храм в Петербург. Договорът с него бил прекратен, защото поискал 6000 лева допълнително. След дълго търсене на архитект, работата била дадена на майстор Янко Костанди /той е строил “Св.Николай”/. На 15 март 1884 г. комисия възложила строежа на известния строител от Трявна Генчо Кънев. Първата литургия е отслужена на 30.08.1886 г. Вътрешното обзавеждане продължило. Архиерейския трон, направен от Нико Мавроди, бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. 

През 1901 г. с помощта на Николай II били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий. Подът бил заслан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След 4 години бил готов и балконът. През 1941-1943 г. била доизградена и камбанарията /висока 38 метра/ и куполите до днешния си вид. Изографисването на храма започва след 1949 г. под ръководството на проф.Н.Ростовцев, който дарява стенописите. Монтираните полилеи са работа на резбаря П.Кушлев. През 60-те години са направени виражите.

Черно море парк
“ЕЦЕ проектмениджмънт” работи над три проекта в момента. Естествено двата от мащабните проекта са в София. Това са “Сердика център”, който ще бъде открит може би есента на 2009 г. Компанията изгражда и “Европа център”. Част от проекта “Европа център” е и небостъргача “Европа тауър София, който след завършването му предполагам през 2010 година ще бъде най-високата сграда в България. Според експерти от гилдията следващия небостъргач ще бъде построен във Варна, което за пореден път ще потвърди потенциалът на града от наличиена на знаещи, млади и амбициозни варненски, български и небългарски архитекти, които имат абмицията да променят визията на морската столица. Третия проект на ЕЦЕ започна да се реализира във Варна.

 Първокласния търговски център “Черно море парк” ще бъде изграден на терен около 50 000 кв.м. на бул.”Вл.Варненчик” в района на завод “ВАМО”. Строителството ще започне следващата година и ще завърши 2010 година. Общата инвестиция на проекта е около 150 милиона евро. Центъра ще бъде структуриран на два етажа д 220 магазина, заведения за бързо хранене, ресторанти и кафенета, както и около 2300 паркоместа. Общата търговска площ ще е 54 000 кв.м., като по този начин “Черно море парк” се нарежда непосредствено след “Мол Варна”. Основния акцент на търговския център ще бъде международната мода. Освен магазините за облекло ще има и такива за електроника, спорт, хипермаркет и др. Никой от останалите търговски молове няма толкова много търговски площи и без съмнение ще се превърне в лидер на търговията.

Аспаруховият мост
Аспаруховият мост е част от автомагистрала “Черно море”, респективно международен път Е-87. Съоръжението провежда голям автомобилен поток – 10 000 превозни единици за 24 часа.
Основната му част е изпълнена със стоманобетонна конструкция. За всяко платно тя е съставена от три предварително напрегнати Т-образни греди с дължина 38,70 м. и маса 120 тона. Ширината на реброто е 0,20 м. След монтирането им на място се бетонират ивиците от пътната плоча между тях, като по този начин се изгражда гредова бездиафрагмена конструкция.

 Частта над канала е направена от непрекъсната стоманена конструкция, поставена върху четири стълба. Централният отвор над водата е широк 160 м., а двата странични по 80,50 м. При монтирането освен заварки са използвани 78 394 специални високоякостни болтове с различни размери. Една от най-отговорни операции при монтажа на металната конструкция е свързването на двете части чрез заключващия блок в средата.

Уникален за България и рядко срещан в света е начинът за изработване на опорните колони. Причината за това са изключително неблагоприятните геоложки условия на трасето в най-тежкия участък – от Варна до централния отвор. Приземният слой е 3-4 метра глина, под него има 20 м. водонаситени плаващи прахови пясъци, под които пък има 46-метров слой тиня. Чак на дълбочина около 70 метра е слоят, върху който могат да стъпят основите.
От гледна точка на натовареността мостът е изчислен за подвижен товар – две колони 30 тонни камиони на разстояние 10 метра, при което провисването на средния отвор е около 0,30 м. Той може да издържа на ураганен вятър със скорост 180 км/ч и температурна разлика –40 до +40.

Параметри : дължина 2050 метра, височина 50 м., височина на светлия отвор 46 м., ширина на платната 21 м., товар върху един стълб 2400 тона, маса на металната конструкция 3200 тона, брой на стълбовете 38 двойки.
От няколко години Аспаруховият мост е и сборен пункт на търсачите на силни усещания. Тук всеки може да изпита себе си с бънджи скоковете на клуб “Адреналин”. Всеки, но не и аз.

Автомобили във Варна?
През 1905 година във Варна се открива клон на Международното транспортно акционерно дружество Виена-Русе-Варна. Две години по-късно е регистрирано е регистрирано и Безименно акционерно аутомобилно дружество в гр.Варна. То купува два омнибуса с мощност 25 конски сили. Просъществува само 2 години, след което обявява ликвидация. През 1906 г. по варненските улици минава и първият автомобил, купен от фирмата “Бенц”. Тогава вестниците излизат с гневни статии, че “това чудовище трябва да се спре – гърми, бълва пушеци и плаши добитъка”. Въпреки първоначалния негативизъм Варна поставя началото на автомобилната индустрия в България. 

Пак сме първи. Второто десетилетия на 20-ти век открива нова страница в историята на транспорта за варненци, свързани с Автомобилното предприятие Варна-Бургас и Акционерното дружество “Братя Илчеви” /следващия път ще ви разкажа за него, защото е интересно/. Така до 1 януари 1940 г., когато се открива Градската омнибусна служба с централна спирка срещу хотел “Лондон”. Първите модели омнибуси имали 22 места за сядане, гумите им били бандажни, както на файтоните, а задвижването на задните колела се извършвало чрез вериги. Колата се запалвала с манивела, а осветлението се осигурявало от карбидни лампи. 

Багажът на пътниците се поставял на покрива. Шофьорът използвал сигнална тромба. Първият варненски омнибус се движил по два маршрута. Единият тръгвал от входа на варненското пристанище, преминавал по ул.”Цариград” “Преслав”, пл.”Независимост”, ул. “Княз Борис”, по Евксиноградско шосе, след като спре на Траката /почти до моя имот/, завършвал пътя си при манастира “Св.Константин”. Вторият бил междуградски ВарнаІДобрич-Балчик и обратно.

Братя Илчеви
Първото шаси “Шевролет” на “Дженерал мотърс”-САЩ, Чикаго, е закупено от АД “Стрела”-София. В ремонтната работилница за файтони на Петър Георгиев в “Аспарухово” е поръчана изработката на каросерията, която била изцяло дървена. Така се ражда родният автобус, който бил с 12 места, и изработен от дърво. С него е открита първата междуселищна линия Варна-Кузлуджа/Суворово/. Зад волана му сяда Николай Шилинг. През 1925 г. щастлива случайност свързва братя Илчеви с генералния представител на “Дженерал мотърс” за Европа, американеца с хърватски произход Борис Трис. В кроя на същата година фирмата им, която е основана във Варна през 1922 г., прераства в АД и поема представителството на “”Шевролет”, първо във Варна, а в последствие и в София.

 Кантората им е била на ул.”Цар Симеон”6. С кораб “България” от Александрия са доставени шасите на два тежки автомобила “Шевролет”. Дружеството осъществява първата си продажба на лек автомобил за 160 000 лв. На г-н Наушер собственик на циментовия завод “Гнатиноид”. Обединението с файтонджийската работилница и въвеждането на редица новости ражда в “Аспарухово” първата българска фабрика за автомобилни каросерии “Херкулес” пред 1925 г. Тя се намира в днешния център на квартала.

Димитър Илчев /1903-1988/ е известен с това, че през 30-те години поставя началото на каросерийното производство във Варна. Дружеството и фабриката “Херкулес” преустановява дейността си след национализацията. За тези хора и фабриката им няма да ви разкажа, за да не ви натъжавам.

Черноморските фарове
След Кримската война, капитанът от френския търговски флот Блез Жан-Мариус Мишел сключва договор с турското правителство за черноморските фарове. В сдружение с Бернар-Камил Кола той създава дружеството Michel et Collas за строеж и експлоатация на фаровете – Compagnie des Phares de l`Empire Ottomane. То получава от султана концесия за построяване по бреговете на цялата турска империя на съоръжения за указване на пътя и опасните по него места на мореплавателите. Освен това му дава право да събира в продължение на 25 г. от всички кораби, които застават в пристанището, по 0,105 лв на всеки техен вместимостен тон.

Френското дружество изгражда по българските земи седем фара на два етапа. Пред първият /1856-1866/ са построени тези на Шабла, Калиакра, Галата и червения фенер на Варненския нос, а през втория /1880-1888/ - фаровете на Емине, Св.Анастасия и Св.Иван. Има и на вълнолома пред двореца “Евксиноград”, но той се определя по-скоро като навигационен огън. При него светлините на видимост са на разстояние до 10 мили, а при фаровете над 10. Накрая на съществуване на дружеството парите, влизащи ежегодно в него от такси, надвишавали с близо 2 пъти разходите за построяването на всичките седем фара /78500 златни лева/. Те били и осем пъти по-големи от годишната сума, изразходвана за поддържането им.

След обявяване на независимостта на България на 22 септември 1908 г. френското дружество е принудено да се оттегли.

В началото под централния фар бил поставен бронзов барелеф, изобразяващ портрет на Фердинанд. След войната, до 1953 г., на негово място бил монтиран бюст на Сталин. След това бил поставен ликът на Г.Димитров, който пък бил махнат в началото на `90-те години. На 19 декември 1994 г. е осветена мозайка на свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците и рибарите. Мозаичното пано е съставено от няколко хиляди разноцветни камъчета, ако трябва да съм по-точна са от- базалт, гранит, мрамор и смалт, които имат естествен цвят и са дълготрайни. Металната кула е висока 8,6 метра. Оптиката чийто фокус е на 14,6 м. надморска височина излъчва бяла проблясваща светлина с периодичност 3 сек /проблясък 1 сек. И тъмнина 2 сек./, която се вижда на разстояние 10 мили.

Археологическия музей
Сградата е построена в края на 19-и век, 1893-1898 г, като е проектирана за държавна девическа гимназия. Издигната е на мястото на бившите турски казарми по предоставен проект на белгийския министър на просвещението на българския министър – варненецът Георги Живков. Проектант е арх. Петко Момчилов, за който ще ви разкажа друг път. Строежът се ръководи от арх. Христо Ковачевски. Представител на държавата е арх. Шрайбер, а на предприятието предприемач – Шуменско търговско дружество, арх. Сава Димитриевич. Много жалко, че имената на всички архитекти тънат в забрава.

Внушителната сграда е разположена на внушителен парцел с лице към града и морето. Архитектурното и решение е със строга симетрична композиция, раздвижен силует и с пластични форми и детайли в духа на Италианския ренесанс. Възприемането на архитектурната форма е първият пласт на нейното функциониране. Главната фасада е с академично деление от пет части с богато архитектурно оформление на централната част. Крилата завършват с антични надвишения.

Главния вход е подчертан с полукръгли арки и елегантна колонада в йонийски стил. Сградата е увенчана с главен корниз, пластично обогатен с конзоли. Страничнита фасади са решени аналогично на главната, но с по-пестеливи средства. Архитектурата е разработена в стил на Италианския ренесанс с явни неоренесансови влияния. Хармоничните пропорции на обемната композиция и озелененият двор допринася сградата да прилича на истински дворец. Изпълнена великолепно, тя има подчертано представителен вид и е едно от върховните постижения на зараждащата се българска архитектура.

Петко Момчилов
Проектантът на Девическата гимназия е на арх.Петко Момчилов. Роден е на 2 окт.1864 г. в Г.Оряховица. Починал е преди 85 години- на 18.01.1923 г. Той е син на известния просветител на българите Иван Момчилов, създател на Еленската даскаловница. Завършва гимназия във Варна през 1885 г. Учил е в Мюнхен и архитектура в Прага, където завършва с отличие през 1892 г.

Авторът на красивата варненска Девическа гимназия е оставил творчество, голямо по обем, разнообразно по замисъл и форма, с оригинален архитектурно-художествен образ и синтез на архитектурата с монументалните изкуства. Едва ли има българин, който да не познава емблематичните сгради на София от началото на века- Централната минерална баня, Синодалната палата, черквата “Св.Седмочисленици” Въпреки днешните превратности на съдбата софийската градска баня /1910- 1911/ за времето е била една значима и функционална обществена сграда със свой характерен облик. В архитектурна Европа ласкаво се отзовават на композиционното умение на арх. Момчилов, с което са решени функционалните проблеми на този голям и сложен обект. Композицията е симетрична и напълно съобразена по мащаб Баня баши джамия.

Още като студент участва в различни конкурси. Осем години след смъртта му, през октомври 1931 г., в неговата биография се споменава за първи път, че печели конкурси през 1892 г. за изграждането на два забележителни и до днес моста в Европа. Единия я кръстен на кралица Елизабет Брюне в Будапеща, а другият е Литийният мост на река Нева в Сан Петербург. Варненецът остава на второ място след разглеждане и оценка на конкурсните работи, като пръв и в двата случая е …… инж. Айфел, който дори не е измислил своята прочета кула, построена през 1889 г.- идеята за нея е на двамата главни инженери на фирмата на Густав Айфел Емил Нугие и Морис Коешлин.

Пак през 1892 г. Петко Момчилов печели 1-ва награда на международния конкурс за ж.п. гара с хотел в Букурещ.
Негови са проектите на: гимназиите в Ловеч, Търново и Пловдив, Сливенските минерални бани, Българска народна банка, Централния софийски затвор, Александровската болница, Майчин дом в Сф, Синодалната палата и много други. Бил и умен човек.

Втора ледена пързалка
В детския кът на Морската градина ще има ледена пързалка, която би трябвало да бъде открита на 8 октомври. Идеята за ледената пързалка е провокирана от представителите на Международната асоциация на детските увеселителни паркове. Представителите на асоциацията посетиха варненския атракцион по методиката на т.нар. таен клиент. Без собствениците да предполагат, са били щателно проверени всички зони на града. Мястото е избрано след консултации с испански партньори, строили пързалки в градове като Ливърпул и Буенос Айрес. Испанците ще проектират, доставят и монтират съоръжението във Варна. Така пързалката ще се превърне в единствения в България международно сертифициран детски атракцион. 

Таксата за втората ледена пързалка няма да се отличава съществено от тази в общинския комплекс в кв.”Младост”. Там любителите на зимните спортове се пързалят срещу 3 лв. За 30 мин. Площта на втората ледена пързалка ще е около 600 кв.м. Стойността и е около 250 хил.евро. В сумата не влизат подготовката на района и ефектното осветление. Пързалката в „Младост” е с площ 800 кв.м. и струваше на общинския бюджет около 3 мил.лв. Освен с площта тя се отличава с това, че е закрита и е разчетена да работи при температура на въздуха до 40 градуса.

„Логистичен парк Варна”
В началото на месеца парка получи строителна виза и разрешение за строителство и вече започна разчистването на терена. Очаква се до май следващата година 6450 кв.м. търговски и офис площи да бъдат готови. Инвестицията само за третата сграда модула А3 и принадлежащите към него площи – паркинги, зелени пространства, вътрешни улици и алеи е за над 3.4 мил. евро. Четириетажната конструкция ще бъде от монолитен стоманобетон и ще има частично четвърто ниво, без сутерен. На партерния етаж ще бъдат разположени 1670 кв.м. търговски площи и банков офис. От първо до трето ниво ще бъдат разположени 4780 кв.м. офисни пространства.

„Логистичния парк Варна” ще включва общо 10 сгради с различно предназначение. Разположен е терена на бившия консервен комбинат „Янко Костов” в Западна промишлена зона. Общата разгъната застроена площ от 120 000 кв.м., включваща висококачествени модерни складове, обслужващи офиси и търговски площи, трябва да бъде завършен до 2010 год. Инвеститорът, чието име няма да спомена ще финализира проекта с подкрепата на италианска банка. Общия обем на инвестицията ще е 57 млн.евро. Ексклузивен консултант е известната консултантска компания Colliers International.

На какъв език са говорили варненци?
Винаги около избори се разгарят етнически проблеми в много части на страната. Варна не е от тях, защото открай време мирното приятелско съжителстване между различните етноси е било реален факт. Вярно, имало е /и до днес се употребява/ „гръцката махала”, „турската махала” и др., но те са означавали по-скоро групиране на хора от една народност в даден район. Интересни са демографските проечвания на проф.Атанас Иширов, проведени в кроя на 19 и началото на 20 век. В публикуваните от него данни етническия състав на населението е определен въз основа на езика, които са говорили варненци.

По друг повод и под друга форма до същите изводи за етническия състав на населението на Варна стига Иван Вазов в своя пътепис „Един наш черноморски бисер” през 1900 година. Тръгвайки да разглежда града, той оставил чантата си в хотел „Россия”. „Този хотел – пише Вазов – въпреки името си нищо руско, ни славянско, ни българско. Домакинът маджарин и булката му също….слугите гърци, келнерицата немкиня, гостите на трапезата гърци и италианци”. След всички опити да чуе българска реч най-накрая големия писател дава 20 стотинки на едно момче, за да му благодари, че му е проговорил на български и е българин
Език 1881 г 1901 г
Български 6721 15601
Турски 8903 5985
Гръцки 5367 5913
Арменски 1181 3897
Татарски 837 948
Шпаньолски 541 1175
Цигански 338 512
Немски 186 264
ВСИЧКО 24084 34195

Варна със скейтборд парк
До началото на пролетта ще приключи строителството на единствения във Варна скейтборт парк. Съоръжението е част от спортно-развлекателния комплекс в кв.”Младост”. Общата стойност на инвестицията, която ще направи Общината е 600 000 лева. Проектът е на двама млади архитекти. В интерес на истината трябва да кажа, че те се занимават с това от 1989 г., като паркът е техния самостоятелен дебют след дипломирането им.

Скейтборд паркът ще се разпростре на площ 2895 кв.м. Площадката е съобразена с денивелацията на терена и по този начин е оформена на три нива. Подходът към нея е решен от юг, като достъпът е от алейна пешеходна зона, разположена около целия комплекс. Паркът е разделен на пет зони. Първата с площ 256 кв.м. за тренировка на деца. В тази зона всички начинаещи ще получават първоначална подготовка за управлението на скийтборда от квалифицирани учители. В ляво от входа ще е разположена втората зона с площ 247 кв.м. Там ще има стоманобетонна конструкция с перголи, покрита с поликарбонна плоскост, която предпазва от сняг, дъжд и слънце. Под нея ще се разположи метална рампа за скейтборт. Третата зона ще бъде на първо ниво и е с площ около 1158 кв.м. 

Тя ще е най-голямата от всички и от нея ще се достига до зона 4 чрез стълби и виражи от бетоново покритие. Зона 4 ще се намира на второ ниво с площ 817 кв.м., а зона 5, която е на трето ниво, ще е с площ 131 кв.м. Всички ръбове ще са защитени със стоманен профил, което създава добро сцепление между алуминиевите машинки на скейтборда и няма да позволи хлъзване върху бетона. Големите изравнителни площи са с асфалтово покритие, импрегнирано със специална настилка на BASF, която дава по-голяма гладкост между полиетиленовите ролки на борда и асфалта. Предвидено е в площадката да бъдат вкарани отделно дървени конструкции и пирамиди.

За озеленяване е предвидена цялата северна, източна и южна страна на парцела, която е около 830 кв.м., като се запазва първоначалният ландшафтен проект на целия район. До входа на парка ще бъде изградена едноетажна постройка с площ 64 кв.м., в която са предвидени помещения за охраната, треньори, склад и съблекалня.

Проектът предвижда и места за зрители, които да наблюдават атрактивните номера, без да се налага да влизат в самата зона.

Търговски център в кв. „Аспарухово”
Първият търговско-административен комплекс ще бъде построен в кв.”Аспарухово” Сградата ще бъде разположена на кръстовищено на бул.”Народни будители” и ул.”Мара Тасева” /бившия Руски пазар, в зоната между двете улици и канала/. Няма да пиша кой е инвеститора. Комплексът трябва да бъде завършен за 2 години. Общинския парцел с площ 2550 кв.м. бе предоставен на инвеститора при условие, че район Аспарухово ще получи ново кметство. Проекта е на арх. Д.Стефанов. 

Той предвижда изграждането на комплекс, състоящ се от две тела, с обща разгъната площ 11 658 кв.м. Търговската част на сградата ще заема четири етажа с площ 6042 кв.м. На първия етаж е предвиден супермаркет от веригата ЦБА. Вторият ще е разделен та търговски обекти с големина от 20 кв.м. до 100 кв.м., както и един магазин от 327 кв.м. Третия етаж ще приеме магазин „Техномаркет”. На четвъртото последно ниво ще са разположени заведения за бързо хранене, кафе сладкарница, фитнес зала и други по-малки обекти от сферата на търговията и услугите.

Вертикалната комуникация ще се осъществява от два ескалатора, два пътнически асансьора, две стълбищни клетки и два товарни асансьора.
Кметството ще бъде настанено на площ 2843 кв.м. РЗП, което представлява седем етажа с отделен вход. На партера ще са разположени информационен център и помещения за архив. На второ ниво е конферентния център, съдържащ голяма зала с 200 места, заседателна зала с 50 места и кафе бар.
По норматив се полагат 72 паркоместа за търговския център и 24 за кметството. Общо 96 броя. Проектът осигурява 66 паркоместа в подземния паркинг и 63 надземни паркоместа, или общо 129 броя.
Сградата ще е скелетна стоманобетонова. Ограничаващите стени в плътните си части ще са от тухли, топло- и хидроизолирани отвън и оформени с фентилируема декоративна фасада от елементи на TRESPA и окачена стъклена фасада.

Слънчев парк в Аксаково
Според корпоративния сайт на Himin Soleica, компанията е специализирана в производството и разпространяването на възобновяеми енергийни съоръжения от 12 години /http://www.himin.es/delegaciones_main.html/ Дейността на дружеството е сертифицирана от Китайската академия на науките, германският Fraunhofer институт за слънчева енергия, Университета в Сидни и др. Слънчевата енергия, използвана от централи, изпълнени от Himin Soleica, се равнява на 40 хил. MW електроенергия.

Потенциалния инвеститор ще избира между три терена в селата Слънчево, Зорница и Орешак. Те не са активни за земеделие, а общата им площ е около 500 декара. Ако изграждането на парка се окаже икономически ефективно, до два месеца Himin Soleica ще излезе с оферта за параметрите на бъдещата инвестиция. Най-вероятно участието на Аксаково ще включва апорт на терените за парка. Не е изключено да се търси финансиране и по линия на национални или европейски фондове и програми. Фотоволтаичният парк, разположен на площ от 100 декара може да захранва с ел.енергия 8 хил.потребители /приблизително 1400 домакинства/ Доставката и монтажа на съоръженията за 1 декар площ, които да произвеждат 100 KW електроенергия, е в рамките на 400 хил.евро. Фотоволтоиците представляват технология, която използва слънчевата светлина за директно генериране на електроенергия. В момента Испания е сред страните, където работят най-много слънчеви електроцентрали. В списъка влизат още Германия, Япония, САЩ и Австралия. Заради непрекъснато растящите цени на енергоносителите интересът към разполагането на фотоволтаични паркове и централи непрекъснато се увеличава. Те на практика са вечни и безплатни като разход за енергийния източник. Според ДКЕВР от един KW инсталирана мощност се произвеждат 1340 KW/h електроенергия.

Замръзвало ли е Черно море?
До 1855 година са отбелязани близо 20 замръзвания в районите на Черно и Мраморно море.
През 1904 година при много ниски температури водата във Варненския залив и пристанището замръзва. Притиснат е и крайцера „Надежда”, аколо него се разхожда екипажът му, факт, запаметен в уникална снимка – свидетел на ледените дни край Варна. Заледяване, но по-кратко е регистрирано и през 1907 г. когато температурата е -17 градуса.

Пред 1929 година на 8 февруари местната преса съобщава за потъналия в Босфора кораб „Лесбос”. При температура -24 градуса Варненското пристанище преустановява дейността си, а заледяването обхваща залива до нос Емине. Замръзва и каналът от морето до езерото, сковано от 30 сантиметрова ледена обвивка. Спомените на старите варненци за зимата на 1929 год. ни пренасят в мразовитите дни, когато на отсрещния бряг на езерото стигали спокойно по дебелия лед. На 14 февруари в „Варненска поща” описва напразните усилия на английския кораб „Лайт оф Патрос” да напусне порта. 

Големия студ не сломява любопитството на варненци, изпълнили брега, за да се любуват на необикновена гледка, да пробват кънките си и да си направят снимки за спомен от зимния феномен. Варненския вестник пише „От както настъпиха сибирските студове, пристигнаха 500-600 царствени лебеди може би от дунавските крайбрежия. Красивите птици са отпаднали, превити от глад и едвам кретат по леда. Вслушаш ли се, ще чуеш като че ли сребърни звънчета – тяхната предсмъртна тъжна песен. Денем ги достигат кучетата, прелитат орли, а нощем ги унищожават вълци....” В началото на март 1929 г. обстановката се нормализира. Силното вълнение разкъсва леда и се понасят ледени блокове – предвестници на идващите по-топли дни. Дотогава варненци запълват кафенетата в очакване на пролетта.

Проект за нов небостъргач
Поредната висока сграда предстои да бъде вдигната на територията на археологическия резерват "Одесос" в центъра на Варна. Съветниците от общинската комисия по архитектура одобриха емблематичната баня "Гъбата" да се превърне в 36-метрова бизнес постройка с обществени, а вероятно и жилищни функции. Така съветниците от комисията по архитектура затвърдиха практиката със строителството на парче в най-старата историческа част на Варна.

 Гласуването беше проведено и без да бъде съобразено дали околната среда има възможност да поеме подобна висока сграда. Аргументът за решението на председателя на комисията В.Т. от близката до групата ТИМ партия "Нашият град" лаконично гласеше, че "на 50 м в съседство е хотел "Черно море", но неговите 22 етажа не стоят зле".Предложението за поредния нов "небостъргач" е на фирмата "Лазурен бряг 91" ЕООД, принадлежаща също към икономическия кръг на ТИМ. Тя е и концесионер на варненския плаж.

 Проектът за 13-етажната сграда е на арх. Мирослав Сталевски. По думите му бизнес центърът ще е висок поне 36 м - повече от два пъти над строителните норми, позволени в тази част на града. Постройката ще има обществени функции, а част от нея ще е предназначена за търговски център. Предвиждат се и няколко етажа с офиси. Не е изключено да има и жилищна част. Според Сталевски при разработването на идейния проект ще бъде потърсено и становището на Националния институт за паметниците на културата (НИМК), макар че банята не е в списъка със защитените сгради във Варна. 

Сега съществуващата сграда ще се надстроява, а фасадата й ще стане част от новия център, уточни той.
Въпреки очевидното разминаване със строителните разпоредби никой от съветниците, участвали в гласуването, не пожела да коментира защо с вота си допуска строителство с височина, несвойствена за археологическия резерват. Още повече че решението на комисията залага възможността при строителството отстоянията до околните сгради по улиците "Стефан Стамболов", "Стефан Караджа" и "Стефан Богориди", които заобикалят банята, да се намалят наполовина от заложените в общинските нормативи.

В същото време реализацията на всяка сграда с подобни мащаби задължително предполага усвояването и на околните пространства. Тя изисква изграждането на съответната инфраструктура, която не би била ефективна, ако не обслужва поне няколко подобни проекта. Допускането на една такава сграда в този район на Варна означава, че оттук нататък няма да има основания срещу реализацията и на други подобни в съседство.

Това не е първият план извадка за висока сграда, който съветниците допускат без съобразяване дори с наличната подземна или надземна инфраструктура. Прецедентът беше поставен с одобряването на проекта на бизнесмена Г.Г. за строеж на 36-метров търговски център на мястото на т.нар. Дупка в центъра на Варна. Тя между другото също се намира на територията на археологическия резерват "Одесос".

"За Варна като визия е характерно богатството от археологически и архитектурни паметници, а се налага тенденция към изграждането на високи сгради, посочи преди време арх. Енчо Димов. Няма инфраструктура, на места няма и как да бъде изградена такава, липсват достатъчно проучвания как ще се отрази един автомобилен поток, къде и как ще бъде уредено паркирането. Няма нито едно обстойно археологическо проучване за това какво има в подземните пластове или за пространственото ориентиране в централната градска част", каза още Димов.
За апетитите към застрояване на терена, на който се намира баня "Гъбата" във Варна, се говори от дълго време. Поне от две години на сайта на компанията "Тимбилд" може да се прочете, че следващият проект на дружеството е сграда на 200 м от Морската градина с най-големия СПА център в града и жилищна част. За целта ще бъде използван "естественият ресурс на натуралния извор с минерална вода непосредствено под жилищната част". Единственият подобен извор в центъра на Варна е този в района на баня "Гъбата".

* Материалите са от форума на forum.4at.info