Емил Скорчев, който закла жена си Керанка край Тополи на 21 септември миналата година, успя да сложи край на живота си при 6-ия пореден опит за самоубийство – само два дни след годишнината от убийството на съпругата си. Първия той направи още когато уби жена си, но бе възпрян. След това на два пъти във варненския арест е пробвал да се заколи с бръснарско ножче, а после в психиатрията в Ловешкия затвор, както и на два пъти в затвора във Варна, научи БЛИЦ.
И при двата суицидни опита в ареста е бил конвоиран във външно лечебно заведение заради самонараняванията. След втория, станал на 21 февруари, е бил изпратен за лечение в затворническата лудница в Ловеч. Там той прави пореден неуспешен суициден опит. Четвъртият път е на 5 март, когато отново пробвал да се заколи, но бързата реакция на надзирателите не му позволила и той се разминал с драскотини. Тогава ръководството на затвора също го насочва към психиатрията в Ловешкия затвор за лечение и евентуално освидетелстване.

Скорчев престоява в лудницата 30 дни, след което е конвоиран обратно към Варненския затвор. Медицинската документация при изписването му сочи, че той е с „личностово разтройство, емоционално настабилен след пореден суициден опит“. През май месец Скорчев прави най-сериозния и почти успешен опит за самоубийство. Той успява да се нареже в областта на шията със стъкло от затворническото си огледалце за бръснене, с което всеки един лишен от свобода има право да разполага. Лекарите едва го спасяват. Нещо, което не се случи при днешния, 6-и пореден и за жалост, успешен опит за самоубийство.

Източници на БЛИЦ от варненскатата тюрма веднага скочиха след самоубийството с тежки твърдения за административни нарушения от страна на ръководството на затвора. Според тях затворническите шефове и надзирателите не са направили нужното, за да „опазят“ Емил Скорчев, въпреки че той не един път – в затвора, а и в съдебната зала е обявявал, че иска да се самоубие.

„Няма как ръководството на затвора да не е било наясно, че той ще се самоубие, но въпреки това са го държали в така наречения „тежък коридор“, което не е правилно, защото той няма окончателна присъда“, твърдят още нашите източници зад стените на тюрмата. Според тях на практика клутуристът е бил оставен на спокойствие да сложи край на живота си. „От ръководството на затвора няма да признаят, че трупът е намерен именно в „тежкия коридор“, където са затворници с доживотна присъда и доживотна без замяна, а неговата е 25-годишна“, категорични са още нашите източници.

„Това са безумни твърдения. Първо, ясно и точно е упоменато в чл. 248 на Закона за изпълнение на наказанията, че обвиняеми или подсъдими (Емил Скорчев няма влязла в сила присъда – б. а.) за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор, се настаняват в постоянно заключени помещения в зоната за засилен надзор. Второто нещо е, че когато един човек е решил да сложи край на живота си, никой не може да го спре. Правено е всичко възможно – подсъдимият е бил постоянно под наблюдение, бил е и на лечение в психиатричното заведение в затвора в Ловеч, но очевидно е търсел всякаква възможност да посегне на живота си“, заяви пред БЛИЦ директорът на Варненския затвор Йордан Йорданов.

Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ