Стряскаща е статистиката за жертвите на домашно насилие над жени в България. Официално всяка четвърта жена е жертва на тормоз в дома си, или около един милион българки са били подложени на насилие под различни форми и са потърсили помощ от съда, полицията или от неправителствени организации, занимаващи се с проблема. Но всъщност каква е реалността? За жалост много, много по-жестока.

Жертви на домашно насилие са и между 2 000 и 3 000 български деца годишно, твърди Национална мрежа за децата. И тези цифри не са реални. Много от случаите не попадат в тази статистика поради различни причини.

В последните години в статистиките за насилието в дома попадат и мъжете. По данни на съдебните регистри до 2014 г. около стотина мъже са станали жертва на тормоз, основно от страна на съпругата или жената с която съжителстват.

От всичко казано до тук няма как да не се съгласим с проф. Антъни Гиденс - смятан за един от най-значителните съвременни социолози. Проф. Гиденс завършва речта си на четвъртата международна конференция на ООН по въпросите на жените и насилието в семейството с думите ” Домът е най-опасното място в модерното ни общество”.

Макар и много полезни проучванията на домашното насилие в България не успяват да улавят пълните мащаби на това социално явление, доколкото малтретираните жени или деца в повечето случаи мълчат и се страхуват или изпитват срам да споделят проблема си, дори и в случаите на анонимно анкетиране. По-голяма част от мъжете жертви на домашно насилие не остават анонимни за разлика от жените и говорят открито за проблема.

Защо не се говори открито за домашното насилие?

Обикновено насилието се превръща в тема табу за жертвата и тя полага неимоверни усилия да го прикрие. Жертвата се чувства виновна и живее с мисълта, че тя по някакъв начин предизвиква агресията. В повечето от случаите в потерпевшите се поражда недоверие към хората, особено към онези, които тя отъждествява с насилника. Обикновенно жертвите на домашно насилие са много объркании,
от една страна, съпругата обича съпруга си, а детето обича родителя си, но от друга страна се страхуват за психическото и физическото си оцеляване.

При голяма част от жертвите на насилие в семейството срамът, който жертвата изпитва и финансовата зависимост от насилника са сериозна пречка да се потърси помощ от близките и приятели.

Защо трябва да се говори открито за домашното насилие?

За жалост домашното насилие у нас все повече ескалира. Приемането на Закона за защита от домашното насилие през 2005 г. е стимул жертвите да получат помощ и закрила, но това не е достатъчно. Справянето с психическите и физически последици от преживяното насилие е труден и продължителен процес. За да получи жертвата адекватна и професионална помощ не бива да се премълчава проблема, както от самите пострадали, така и от свидетелите на домашно насилие. Оправданието „Това е семеен проблем” може да доведе до страшни последици. Домашното насилие не е проблем на семейството, домашното насилие е проблем на всички.

В Ресурсен център за хора в неравностойно положение „Надежда за всеки” към Фондация „Владиславово” повече от 200 човека, между които и двама мъже, пострадали от различни форми на насилие са получили професионална помощ и подкрепа. Екип от специалисти – социален работник, психолог и лекар, реагират незабавно на всеки сигнал, постъпил в центъра от пострадали или свидетели на извършено насилие.

С екипа на Ресурсен център за хора в неравностойно положение „Надежда за всеки” можете да се свържете на адрес гр. Варна, жк „Владислав Варненчик”, ул. „Ниш” № 30, на страницата ни във Facebook или на тел. 0885 300 019. ,www.fvladislavovo.org

Ако сте жертва или свидетел на насилие, не се колебайте, потърсете ни. Тук сме за да ви помогнем!