Децата се учат най-добре, докато играят

Разговаряме със Златина Петрова, психолог в ЦСРИ на деца от малцинствен произход към Фондация „Владиславово”
Г-жо Петрова, казват, че за децата играта е работа. Така ли е наистина?
Ако човешката дейност се раздели на три основни вида, то играта е един от тях, наред с ученето и труда. Играта е най-близка до инстинктивната дейност , но не е инстинкт. При нея преобладава подражанието, което е често пъти неосъзнато.
Детските игри са подходящи за всякакви възрастови групи. Те са подчинени изцяло на принципа, на който функционира несъзнаваното, а именно принципът на удоволствието. Играейки, детето изразходва най-малко енергия с цел изпитване на удоволствие. Ако обаче детето играе игра, която не му е интересна, то ще прави това под външен натиск и тогава тази дейност за него няма да е вече игра. За детето е важна самата игра, а не резултатите, в нея то влага целия си физически и умствен потенциал. Чрез нея се учи на уважение, приятелство, разбирателство, състрадание, любов, развива се интелекта, мисленето, формира се поведението и реакциите му за справяне в конкретни ситуации, въвежда се в реалния свят. Играта е област, в която детето може да изрази своята инициативност и творчество. Правилата на играта имат ролята на външни регулатори. По време на играта детето се научава да се оценява и контролира, изпълнява различни роли, сменя гледната точка. Много често въображаемият свят на играта наподобява действителността.

Основната част от детския опит е придобит в семейна среда, а мястото, където се претворява е именно играта. Например момиченце, прекарващо целия ден с майка си, която готви с удоволствие, започва да отваря шкафовете, да бърка с черпака в тенджерите и.т.н. Така на базата на подражанието и имитацията момиченцето формира положително отношение към дейността и тя става част от неговите интереси. По този начин учителките от детската градина в хода на играта на децата разбират какво се случва в домовете им.

Липсата на игра се отразява негативно на цялостното психично и личностно развитие на детето. Ако детето не играе, то изпитва затруднения в комуникацията, не е в състояние да работи заедно с други деца, не се интересува от нуждите и проблемите на своите връстници. Без игра нарастват проявите на враждебност, отчуждение, агресия към останалите деца. Такива деца без повод могат да наранят или да обидят друго дете без да изпитват вина.

Защо детето не пази играчките си - чупи и хвърля? И как родителите могат да прекратят това?
В поведението на детето няма скрит умисъл. То не поврежда играчките си, за да ви ядоса или защото е лошо. То просто е много любопитно и иска да види какво има вътре в играчката и какво ще се случи с нея, когато я хвърли. За да спрете това поведение може да използвате метода на естествените последици – обяснете му кротко, че ако продължава, играчката ще се счупи и то няма да може да играе с нея, а ако не ви послуша – оставете го да я счупи. Когато счупи няколко играчки и започне да се оплаква, усмихнете се и със спокоен тон му кажете, че така ще стане и с останалите, ако не ги пази.

По друг начин стои въпросът, когато детето изпада в истерия, крещи и хвърля играчките си, а опитите за отвличане на вниманието му не помагат. Най-вероятно нещо тревожи детето и това предизвиква агресивното поведение. Тогава е най-добре да се обърнете към специалист.

Защо децата не дават играчките си ?
За детето споделянето и даването са едни от най-трудно усвоимите социални умения. Когато дете на 3-4 години не отстъпва играчките си, това е нормално явление. Умението да споделя изисква време, търпение и възпитание от страна на родителите. Детето се нуждае от ясни и конкретни напътствия, а не от наказания и обиди. Трябва да го научим да изразява желанията си с думи, трябва да знае, че за да получи нещо, трябва да помоли за него. Това, разбира се, няма да стане от първият път, но с настояване и търпение то ще разбере нашето послание.

Има ли значение какви игри играят децата? Има ли подходящи и неподходящи игри?
Различните игри развиват различни умения. Например играта с конструктор е много полезна за развитие на въображението и детската сръчност, реденето на пъзели развива наблюдателността и логическото мислене, апликирането и изрязването развиват сръчност. Игрите на открито спомагат за физическото развитие, действат освежаващо и зареждат емоционално, а също учат децата на екипност и сътрудничество. Изобщо – игрите, стига да са съобразени с възрастта, са изключително полезни за правилното развитие на детето.