Д-р Галинка Павлова бе избрана за нов зам.-председател на Български лекарски съюз (БЛС) на Събора, проведен на 9 май. Тя е е управител на ДКЦ 5 „Св. Екатерина” във Варна. Специалист УНГ и досегашен член на Управителния съвет на БЛС.

- Д-р Павлова, как се стигна до избирането Ви за зам.-председател на БЛС?

- Много трудно и с много работа. С много работа, защото 3 години бях член на УС на БЛС. 3 години, в които отдадох много енергия, сили, време и положих много усилия, които дадоха резултат. Разбира се не такъв, какъвто съм очаквала. Резултатът е съществен по отношение промени по националния рамков договор със Здравната каса. Може би затова колегите на Събора гласуваха за мен. Избирането ми беше трудно, защото имаше 8 кандидата за зам.-председателското място. Битката беше много оспорвана. Всички кандидати имаха качества, стойностни лекари и доказани личности. Радвам се, че за първи път жена бе избрана за зам.-председател на БЛС и то от Варна.

- Видно е, че има сериозни проблеми и злоупотреби в българското здравеопазване. Какви реформи трябва да се направят, за да се подобри здравната услуга за българите?

- Не бих искала да се ангажирам с конкретни предложения за реформи в здравеопазването. Факт е, че трябва да има промени и то съществени, а не просто козметични. От 15 години от както стартира здравната реформа, ние избягахме от духа на реформата, който целеше нещата да станат по-добре и за пациента, и за лекаря. По-знаещите лекари трябва да бъдат по-добре заплатени. В момента работим с лимити, налагани от Здравната каса. Ние лекарите сме ограничавани. Не можем да прилагаме на практика знанията и опита, който имаме в полза на пациента. В тази връзка от тук нататък трябва да се променят нещата. Министерството на здравеопазването трябва да изработи концепцията, стратегията и визията за здравеопазването в България. Министър Москов е енергичен човек. Заявката за това, което иска да направи, е много амбициозна. Иска ми се нещата да се обмислят по-добре. Вече има сформирани работни групи с представители и от БЛС, където аз ще участвам активно, за да не допуснем здравеопазването да стане по-лошо.

- Актуална в момента е темата за закриването на лечебни заведения. Трябва ли да се закриват болници или е нужен оздравителен план?

- Изказвам лично мнение по този въпрос, а не мнението на БЛС. Според мен закриването на лечебни заведения не е най-правилно. Има лечебни заведения в отдалечени райони, където инфраструктурата не позволява, живеещите в този район да получат медицинска помощ. Т.е. те трябва да се придвижат до големия град. Не бива да се водим само от факта колко жители има в населеното място, колко е обращаемостта към лекарите за медицинска помощ в това болнично заведение. Трябва много фактори да се отчитат и смятам, че това ще бъде направено при изготвяне на Националната здравна карта. Най-вероятно ще се определят места, въпреки малкия брой жители, където държавата ще трябва да поддържа съществуването на болнични заведения.

- Вие сте управител на едно от най-трудните за ръководене ДКЦ-та във Варна. С какви проблеми се сблъсквате?

- От 2005 г. ръководя ДКЦ 5 „Св. Екатерина”, което се намира в един транспортно изолиран район със специфично население, предимно от ромски произход, което в по-голямата си част е неосигурено. Това определя и по-малкото приходи по Здравна каса и кешови плащания. Много трудно привличам нови лекари, които да работят в това лечебно заведение, до което не можеш да стигнеш по никакъв начин, освен със собствен транспорт. Отдавна поставям въпроса, че трябва да се намери начин община Варна да промени транспортната схема и макар и да е губеща или не толкова печеливша въпросната линия, но трябва да се осигури автобус, който да преминава в близост до ДКЦ 5 „Св. Екатерина”. Преди много години имаше линия, която идваше до ДКЦ-то, а сега е добре да бъде възстановена, за да може нашите служители да имат с какво да идват на работа. Другият изключително значим проблем е състоянието на сградния фонд. Сградите са дадени на нашите дружества за стопанисване. С малкото приходи, които идват по Здравна каса, ние трябва да заделяме средства за заплати, осигуровки, консумативи и за закупуване на апаратура, а трябва да заделяме пари и за поддържане на сградния фонд. Сградата на ДКЦ 5 е построена преди 40 години. Тя е тип панел и във времето връзките между панелите са амортизирани. Имаме течове и от покрива, и от тези сглобки по стените, т.е хидроизолацията е нарушена. Ние се опитваме да се справяме сами, правейки козметични ремонти. Самостоятелните ни приходи не позволяват да направим един цялостен ремонт.

- Финансово стабилно ли е лечебното заведение, въпреки проблемите?

- ДКЦ 5 „Св. Екатерина” няма година, в която да е било на минус, т.е. да не е на печалба. С ръководния екип, който изцяло ме подкрепя, успяваме да балансираме между разходите и недостатъчните приходи за лечебното заведение. Винаги сме с положителен резултат и се справяме сами. Ние нямаме задължения към контрагенти, нямаме неразплатени осигуровки и заплати, закупуваме апаратура, но толкова. Не можем да направим големите промени.

- Имате ли недостиг на медицински персонал и успявате ли да привлечете млади кадри, които все по-често търсят реализация в чужбина?

- Изключително болезнен въпрос от национален мащаб. Средната възраст на лекарите е над 55 години. Няма млади хора. Те завършват и заминават да се реализират в чужбина. Много трудно е да привлечеш един млад лекар да остане в България, а още по-трудно е да дойде да работи в лечебно заведение за извънболнична помощ. Нормативно, в ДКЦ-ата могат да работят само лекари със специалност. Младият медик, когато завърши, все още няма тясна медицинска специалност и не може да работи в лечебно заведение за извънболнична помощ. Ако започне, не може да сключи договор със Здравната каса и няма как да получава възнаграждение. Това е проблем, който се надявам да променим. БЛС в национално ниво има идеята да привлече Асоциацията на младите лекари в България за член на Управителния съвет, за да можем да се вслушваме в техните предложения. Трябва да бъдем гъвкави и ако има разумни неща, наистина да се опитаме да ги приложим.

Петър Дойкински, Днес +