В следващите редове ще разкажем трогателната история на едно 2-годишно момиченце от Варна. Още в крехка възраст то е изоставено от майка си на произвола на съдбата. По получен сигнал е проведена полицейска акция, при която варненчето е намерено при жена, с която няма родствена връзка. След оказване на полицейска закрила посредством органите на реда, спрямо детето е предприета мярка за настаняване в институция. Център за обществена подкрепа „По-добро бъдеще“ към фондация „Владиславово“ започва работа по случая след насочване от ОЗД - Варна по услуга „Реинтеграция на детето в биологичното семейство“, която протича в няколко етапа.

Първоначалната информация, с която разполагат специалистите от центъра е, че се касае за непълнолетно дете, което е настанено в институция. Майката е с неизвестно местопребиваване, бащата работи, но без трудов договор и наличието на разширен семеен кръг. Започва оценяване на случая и е изготвена оценка на капацитета на семейството, която дава насоките на работа на специалистите за постигане на крайната цел – връщане на детето в семейството. Момиченцето редовно е посещавано от бащата и членовете на разширения семеен кръг в институцията, в която е настанено. Тези срещи са били опосредствани от психолог и социален работник.

По време на срещите в институцията, специалистите забелязват силната емоционална връзка между невръстното и баща му и трудната раздяла в края на свиждането. „Детето ставаше тревожно и се разделяше плачейки за бащата”, разказаха от ЦОП „По-добро бъдеще“. През периода на работа по случая, бащата е консултиран относно процедурата по припознаване, след което същият е изявил желание да му се окаже съдействие за подаване на необходимите документи. По-късно детето е припознато, а бащата вписан в акта за раждане като втори родител.

В рамките на пет месеца екипът от специалисти на ЦОП „По-добро бъдеще” - социален работник, психолог и лекар, работиха интензивно с бащата и разширеното му семейство с цел проследяване на битово-хигиенните условия в жилището, както и икономическото състояние на семейството; съдействие при осъществяването на срещите между бащата и детето; консултиране на бащата с цел повишаване на родителския му капацитет и уменията му за отглеждане на детето в семейна среда; оказване на психологичека подкрепа и консултиране на бащата и разширеното семейство по въпроси свързани с възпитанието и отглеждането на момиченцето.

Поведението на бащата и членовете на разширеното семейство са дали основание на екипа да счита, че процесът за реинтеграция на детето е протичал спокойно, нямало е изразени съпротиви и негативни нагласи, имало е създаден режим и правила, които се спазват от всички. Екипът от специалисти започнал работа по подготовка за връщане на детето в семейна среда, тъй като са били налице добри условия за отглеждането, умения за адекватно задоволяване на потребностите му в семейната среда и осигуряване на грижи, които ще гарантират правилното му развитие и стимулиране.

Семейството с нетърпение очакваше деня, в който детето ще бъде изведено от институцията и върнато на бащата. Екипът стана свидетел на чудото, едно дете да се прибере у дома и да види радостта на семейството, където го чакат с много любов и добра грижа.

„Когато говорим за процес на реинтегриране, звученето на работата на екипите е суховато и наситено с терминология, която навярно е лишена от съдържание за останалите хора. Има неписано правило работещите специалисти да не се привързват емоционално към децата и семействата, с които работят, но това е невъзможно. Неописуемо е чувството, когато виждаш две протегнати детски ръце, които са поети с любов”, споделят специалистите в ЦОП „По-добро бъдеще”.

Интензивната работа на екипа доведе до бързо извеждане на детето от институцията и връщането му в семейството. На професионален език това означава, че случаят е приключил с положителен резултат, а на човешкия език на хората, които отдадоха сърце и познание това е удовлетворението, че са направили добро дело за още едно дете!