Бликна вода от кладенец на 64 века в Провадия
Вода бликна от кладенец на 64 века в най-древния град на Европа – Провадия-солницата. Най-новото сензационно откритие стана по време на последните археологически разкопки в най-старата крепост, извършени от екип под ръководството на проф. д.и.н. Васил Николов от Националния археологически институт към БАН, съобщава вестник "Труд".
Това е най-добре запазеният кладенец от праисторията на Югоизточна Европа, посочи известният археолог. Проучването е стигнало на дълбочина над 8 м, където е бликнала вода. Кладенецът е на 6300-6400 години, снабдявал е хората от халколитното селище при обсада на крепостта. Той е укрепен отвътре с четириъгълна конструкция от талпи, но дърветата са карбонизирали, овъглили са се от липсата на кислород. Наличието на такъв кладенец още веднъж потвърждава, че крепостта е охранявала едно много богато селище, което е било на прицел от много атаки и често под обсада, коментира проф. Николов.
От 11 години той проучва най-стария солодобивен център в Европа, където е възникнал и най-старият праисторически град на Стария континент в петото хилядолетие преди Христа – Провадия – солницата. Последните разкопки от началото на август, които продължават и в момента, ще завършат тази година с реставрация на една от каменните стени, построена 4500 г. пр. Хр. На места тя е с дебелина до 4,30 м и дълга най-малко 324 метра. Може би стените на Константинопол са толкова дебели, подобна цитадела е била рядкост за Античността и Средновековието, а какво остава за праисторията, изтъква археологът.
Възстановяването ще бъде с камъните на стената – лицето и задната й част, ще бъде издигната до някаква минимална височина, за да могат посетителите да си я представят в цялото й величие.
Това е най-добре запазеният кладенец от праисторията на Югоизточна Европа, посочи известният археолог. Проучването е стигнало на дълбочина над 8 м, където е бликнала вода. Кладенецът е на 6300-6400 години, снабдявал е хората от халколитното селище при обсада на крепостта. Той е укрепен отвътре с четириъгълна конструкция от талпи, но дърветата са карбонизирали, овъглили са се от липсата на кислород. Наличието на такъв кладенец още веднъж потвърждава, че крепостта е охранявала едно много богато селище, което е било на прицел от много атаки и често под обсада, коментира проф. Николов.
От 11 години той проучва най-стария солодобивен център в Европа, където е възникнал и най-старият праисторически град на Стария континент в петото хилядолетие преди Христа – Провадия – солницата. Последните разкопки от началото на август, които продължават и в момента, ще завършат тази година с реставрация на една от каменните стени, построена 4500 г. пр. Хр. На места тя е с дебелина до 4,30 м и дълга най-малко 324 метра. Може би стените на Константинопол са толкова дебели, подобна цитадела е била рядкост за Античността и Средновековието, а какво остава за праисторията, изтъква археологът.
Възстановяването ще бъде с камъните на стената – лицето и задната й част, ще бъде издигната до някаква минимална височина, за да могат посетителите да си я представят в цялото й величие.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус