Нейните прояви започват още в най-ранна детска възраст. Любопитството често става най-значимата характеристика от същността на бебето и прохождащото дете. То непрекъснато иска да проучи нещата, забранени от родителите. Точно през тази възраст се проявява агресивното поведение като реакция на забраните.

Понякога агресията е всичко, което детето умее да покаже. Тя може да е провокирана от беден речник и невъзможност за себеизразяване. Може да е модел на подражание или да е реакция. Някои деца са агресивни, защото родителите им се държат така с тях. Други повтарят поведението на другите деца от градината или училище. За малките деца социалните умения са важен фактор за проявата на агресия. Ако детето удря и грабва играчки от другите деца, може просто да има нужда от внимание.

Отношението на възрастните към децата е от изключително значение за появата, устойчивостта и ескалацията на детската агресия. Децата се нуждаят не само от демонстрация на обич и грижи. Те имат нужда от сигурност, внимание, искреност и доверие. Пренебрежителното, несериозното отношение на възрастните към първоначалните агресивни изблици на детето също водят до формирането на агресивни черти на личността у него. Когато децата не се чувстват център на вниманието и родителската любов, те често използват агресията и непослушанието, за да привлекат вниманието на възрастните към себе си.

Използването на насилие в къщи има тясна връзка с агресивното поведение при децата. Враждебната родителска практика съчетана с използването на насилие също предизвиква агресия.

Основни рискови фактори са и лошата комуникация между детето и родителите и слабите родителски умения за решаване на възникнали проблеми; съзнателно изопачаване, свързано с взаимодействията в семейството и поведението на членовете му; структурни модели, които водят към дисхармония на двойката; лошо адаптирани взаимовръзки между членовете на семейството и грешки на родителите като екип, агресивни отношения между братя и сестри.
Ето и няколко идеи за това как да реагираме, ако детето проявява агресия към други деца:

Като за начало никога не реагирайте и вие с агресия в отговор. Това само ще усложни положението и ще затвърди това поведение у детето. То ще сметне агресията за нормален начин за решаване на проблеми, още повече ако и вие демонстрирате такова поведение в отговор.

Вместо това опитайте да разберете причината, поради която детето проявява агресия. Овладяването на първоизточника на агресивно поведение е ключът към успеха в корекцията на деструктивното отношение към другите.

Битката не свършва с това. След осъзнаването на отключващия механизъм на агресията идва борбата с нея. Когато детето прояви агресия, не бързайте да посягате. Не викайте и не иронизирайте ситуацията. Говорете със спокоен тон и обяснете къде е грешката.

Давайте добри примери непрекъснато. Никога не се правете, че не забелязвате агресивното поведение. Не смятайте, че то ще се коригира от само себе си по подразбиране. Границата към тоталното преминаване към „тъмната страна“ е тънка.

Бъдете позитивни, но не мекушави. Постарайте се детето да свикне да прави разлика между респект и страхопочитание.

Ако имате две деца и виждате, че едното хапе, рита или удря другото, вероятно трябва да поговорите и с двете едновременно, защото агресията може да е провокирана от страна на нападнатото дете. Запомнете, че разделянето на децата и даването като пример на едното дете пред другото прави нещата още по-лоши.