С електронна каска на главата австрийският учен Петер Брунер се е взрял в екрана на лаптоп. Без дори да премигва, той започва да съставя буква по буква текст върху гигантски екран над главата си. “Д-О-Б-Ъ-Р Д-Е-Н” – пише той само със силата на мисълта си за голяма изненада на публика от учени и зяпачи, събрали се на второто издание на Изложението на научните търсения и иновации в Париж.

Брунер и двама негови колеги от научния център в Уодсуърт, щата Ню Йорк, направиха демонстрация на нов интърфейс мозък-компютър. Благодарение на две дузини електроди, втъкнати в каската, оборудването улавя електрическите сигнали, излъчвани от мозъка, и ги цифровизира, за да станат разбираеми от компютъра. Без намесата на нерви или на мускули интърфейсът “може да предложи възможност за комуникация и самостоятелност на хора, които са напълно парализирани” и не могат нито да говорят, нито да се помръдват, обясняват от центъра в Уодсуърт.

Учените работят от близо двайсет години върху превръщането на мисълта в действие, но техниката едва започва да излиза от лабораториите. Силата на мисълта вече не е само от областта на научната фантастика или на цирка с псевдо фокусниците, които извиват лъжици с поглед. Новият интърфейс може значително да подобри качеството на живота на 100 милиона пациенти по света, от които 16 милиона души, страдащи от церебрална парализа и поне 5 милиона жертви на прекъсване на гръбначния мозък Десет милиона души са напълно парализирани след мозъчен удар.

Възможните приложения далеч надхвърлят написаното. Въпрос на време е същата технология да се използва за придвижване на инвалидни колички, например. Ужасът от затварянето на един бистър мозък в парализирано тяло бе предаден в края на 90-те години от журналиста Жан-Доминик Боби в мемоарите “Скафандърът и пеперудата”, диктувани само с повдигане на десния му клепач.

Системата, създадена от американския научен център, почива върху алгоритъм, който анализира вълните, излъчвани от мозъка, както в електроенцефалограма и улавя пиковете на интензивност, отговарящи на определени мозъчни усилия. Когато д-р Брунер се концентрира, за да създаде буквата “Д” на “Добър ден”, той фиксира върху своя екран редици от букви и символи, които бързо просветват. Всеки път, когато някоя редица – вертикална или хоризонтална - съдържа буквата Д, неговият мозък издава малко по-силен сигнал.

Компютърът има нужда от около 15 секунди, за да определи гледаната буква, но постиженията се подобряват по пътя на тренировките. Четиридесет и осем годишен американски невробиолог, страдащ от болестта на Шарко – дегенеративно заболяване на нервните клетки – може да продължи да работи благодарение на тази програма, макар да не е в състояние дори да помръдне очите си. Той съставя предложения, изпраща електронни писма и може да използва клавиатурата на своя компютър у дома. Той дори написа за демонстрацията в Париж свое послание: “Аз съм учен невробиолог, който не би могъл да живее без този интърфейс. Пиша това послание с моята електроенцефалограма, благодарение на любезното разрешение на научната програма за интърфейс мозък-компютър на центъра в Уодсуърт”. /АФП-БГНЕС