Уникална археологическа находка в град Сандански
При разкопки на раннохристиянската Епископска базилика от 5-6 век в град Сандански, археолозите откриха водоснабдително съоръжение, изградено от гранитни плочи. Според директора на археологическия музей в града Владимир Петков то е интересно като строителна практика и досега подобно съоръжение не е намерено в откритите базилики в България.
Съоръжението е открито във вътрешния двор на епископската базилика, където вярващите се събирали преди литургия. Това е шадраван, граден от масивни гранитни плочи, с четири бронзови чучура, уплътнени с олово, обясни археологът Владимир Петков. Съоръжението е с дължина около 5-6
метра, било е дълбоко 40 сантиментра. Засега не е изяснено как е било снабдявано с вода.
"Най-вероятно е ставало по силата на скачените съдове, такива, каквито са известни, още в Ефес бил снабдяван по тази система", поясни Владимир Петков. При разкриването на гранитните плочи, археолозите предположили, че те са част от подовата настилка на вътрешния двор на Епископската базилика. Учените се надяват да открият върху тях нови доказателства за раннохристиянския обект.
"Очакваме и се надяваме на един надпис, който да помогне за датирането на самия обект, а при добра случка и за намирането на античното име на нашия град", допълва Петков. Проектът е финансиран по програма ФАР-трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Започна проучването на части от обекта и адаптирането му в градска среда. /БГНЕС
Съоръжението е открито във вътрешния двор на епископската базилика, където вярващите се събирали преди литургия. Това е шадраван, граден от масивни гранитни плочи, с четири бронзови чучура, уплътнени с олово, обясни археологът Владимир Петков. Съоръжението е с дължина около 5-6
метра, било е дълбоко 40 сантиментра. Засега не е изяснено как е било снабдявано с вода.
"Най-вероятно е ставало по силата на скачените съдове, такива, каквито са известни, още в Ефес бил снабдяван по тази система", поясни Владимир Петков. При разкриването на гранитните плочи, археолозите предположили, че те са част от подовата настилка на вътрешния двор на Епископската базилика. Учените се надяват да открият върху тях нови доказателства за раннохристиянския обект.
"Очакваме и се надяваме на един надпис, който да помогне за датирането на самия обект, а при добра случка и за намирането на античното име на нашия град", допълва Петков. Проектът е финансиран по програма ФАР-трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Започна проучването на части от обекта и адаптирането му в градска среда. /БГНЕС
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус