Според изследвания от последните няколко години силното изпитване на любов не е по-различно от самата лудост. Психологът Лорън Слейтър уверява, че химическият профил на мозъка по време на преживяване на романтична любов е много сходен с този на хора с психически разстройства.

Сега психолозите се интересуват къде точно в мозъка се формира химическият коктейл от съставки, който ни позволява да изпитваме силното чувство и обяснява поведението ни. Последните изследвания по темата достигат до следните изводи:

Чувството "любов" е свързано със зоната на мозъка, която е отговорна за изпитването на удоволствие и удовлетвореност. Отделянето на хормона допамин в точната доза провокира силна съсредоточеност, жизненост и поемане на рискове повече от нормалното. Чувството за привличане се увеличава, когато двойката изпитва необикновени преживявания. Например първи срещи, които са изпълнени със силни усещания и рисковани ситуации, е по-вероятно да доведат до продължителна връзка.

Някои партньори подушват любовта с носа си. Клинични експерименти показват, че жените предпочитат миризмата на мъже, които имат много по-различни гени от техните. Медиците свързват това с имунната система. Силната любов и лудостта са трудно различими в химическия състав на мозъка. С две думи, влюбените са клинично луди!

Най-ефективното лекарство срещу любов си остава Prozac. Лекарството се използва срещу депресия, но също така намалява шансовете на употребяващите го да изпитват продължителна романтична любов. Любовта е наркотик, или по-точно допамин
и, както с всички наркотици, ефектът става все по-слаб с времето. Страстта намалява, защото мозъкът привиква към високите количества на допамин и невроните стават по-малко чувствителни.

Антропологът Хелън Фишър от Университета Рутджърс, Ню Брунсуик, смята че сериозни проблеми между партньори възникват след средно четири години, защото това е необходимото време да се отгледа дете, след което еволюционната необходимост от партньор отпада. Информацията е на Netinfo.bg.