Много хора по света се нуждаят от използването на т.нар. бифокални очила – очила, които вместо стандартните лещи за близо или далеч, съдържат комбинация от двете. Този вид очила са незаменими помощници на близо 90% от хората над 45-годишна възраст, при които с възрастта лещата на окото е загубила еластичността си, а способността й да "сменя фокуса" е намаляла.

Нормално очната леща пречупва светлината и я фокусира върху ретината, която се намира в дъното на окото. Неспособността на човек да вижда близки или далечни предмети се дължи на промяна на формата или силата на лещата на окото, която намалява способността й да пречупва и фокусира светлината. В тези случаи се налага корекция на зрението с очила, които помагат на окото да компенсира дефекта.

При бифокалните очила външните лещи са две, събрани в едно общо стъкло. Това има за цел да помогне на хората, които имат проблеми с фокусирането и наблизо, и надалече без да сменят очилата си. Както повечето потребители на този вид очила обаче могат да потвърдят, бифокалните стъкла имат и своите недостатъци. Тъй като лещата за далечно виждане е разположена отгоре, а тази за близко отдолу, човек трябва да мести глава, за да фокусира по-добре, което често може да доведе до гадене и главоболие като освен това се ограничава и полето на видимостта. Тези проблеми съществуват и при очилата, които предлагат плавен преход за пречупващата сила на двете лещи.

В опита си да помогнат на хората, нуждаещи се от бифокални очила, т.е. на почти всички нас в даден етап от живота ни, Гуокянг Ли и Насер Пейгхамбариан от Аризонския Университет в Тюсон, заедно със своята изследователска група насочват вниманието си към течните кристали. Течният кристал е субстанция, която притежава едновременно особеностите на кристалните и течните материали. Така например той може да се стича като течност, но в същото време молекулите му са подредени подобно на частиците в кристалната решетка на кристалите. Лещите, разработени от американските учени, се състоят от течни кристали, притиснати между две стъкла.

Вътрешното стъкло е покрито с тънки, прозрачни електроди, разположени в концентрични кръгове. Ако върху електродите се приложи напрежение, това води до промяна на ориентацията на течните кристали в лещата и съответно способността им да фокусират се променя. Лещите, конструирани от Ли и Пейгхамбариан, нормално позволяват на човек да вижда надалеч. С натискането на едно копче обаче по електродите потича ток, фокусът на очилата се променя и позволява на окото да вижда близки предмети. Захранването на очилата може лесно да се осигури от малка батерийка. Така в пасивната си форма очилата дават възможност за далечно виждане, необходимо например, когато човек кара кола. По този начин при евентуално изтощаване на батерията ползвателят няма да попадне в опасната ситуация да шофира без да вижда добре. Ли, Пейгхамбариан и колегите им от Аризонския Университет са публикували творението си в последния брой на изданието на Американската Академия на науките PNAS.

Интересно е да се отбележи, че фармацевтичният гигант Джонсон & Джонсон вече е проявил интерес към разработката и е изявил желания за сътрудничество с Ли и Пейгхамбариан, за да въведе в производство тези практични очила. Ли споделя за списание Нейчър, че технологията може да достигне на пазара само след 1 - 2 години, но добавя, че главната му цел през това време ще бъде да доразвие творението си така, че лещата да може да се фокусира сама, автоматично, така както обективите на фотоапаратите.

Информацията е на БГНЕС.