Пластичните роботи-гъсеници ще извършват сложни операции във вътрешността на ядрени реактори, минни полета и соларни клетки на космически уреди. Техните мускули отговарят на прости мозъчни сигнали и те достигат трудно достъпни места.

Биолози и инженери от американския университет „Тъфтс” стартираха инициатива за конструиране на роботи с гъвкави тела, вдъхновени от фигурата и движенията на гъсениците, предаде сайтът Technews.bg.

Подобни роботи могат да извършват редица операции, като се започне от вътрешно изследване на човешкото тяло с цел оказване помощ на лекарите при определяне на медицинска диагноза и се стигне до дейности по оглед на петролопроводи, съобщават учените.

Екипът, ангажиран в специалния проект за създаване на роботи с меки тела, ще се опита да създаде машини, които да имитират нервната система и мускулната сила на гъсеница. През следващите няколко години ще създаваме машини, които имат гъвкави корпуси и могат да пълзят, казва професор Бари Тример, който ръководи проекта.

Роботът-гъсеница ще бъде използван и за проникване във високорискови зони, като например вътрешността на ядрени реактори и минни полета, или за поправката на чувствителните слънчеви клетки по различни космически съоръжения.

Гъвкавостта на гъсениците идва най-вече от липсата на скелет, което ги прави много по-подвижни от бозайниците, например. За разлика от тях, човекът притежава множество стави, чиято подвижност е ограничена – например лакътят може да се движи само в две посоки. По-голямата част от съвременните роботи са изградени от твърди елементи и също притежават подобни стави с ограничена подвижност.

Но гъсениците могат да се движат и прегъват по всевъзможни начини, и то без да се изисква голяма количество енергия. Техните мускули отговарят на прости мозъчни сигнали и те достигат трудно достъпни места.

Бари Тример е прекарал много години в изучаване на нервната система на гъсеници и копринени буби, за да прецизира разбирането за това как тези създания осъществяват вълнообразни движения посредством семплия тип мозъчна система, която притежават. След време професорът е установил наличието на отделни клетки в мозъка, които отговарят за определени движения.

Отделът на професор Дейвид Каплан пще ръководи проучване на видовете меки тъкани и материи, от които ще бъдат изградени тялото и електрониката на робота-гъсеница. В търсене на необходимата материя Каплан планира да ползва всички възможности на съвременните нанотехнологии и генно инженерство.

Крайната цел на проекта е създаване на робот, който човек да може да вземе в ръка, да го смачка, да го пусне на земята и след това да го гледа как се придвижва, казва професор Тример.

Робот, който не притежава нито една твърда част, е отдавнашна цел на учените, но в много случаи липсата на метал може да означава липса на енергия и сила, коментират специалистите. В множество подобни проекти са конструирани гъвкави роботи от меки тъкани, но винаги се е налагало използване на известен брой твърди елементи.

Основна задача на настоящия проект ще бъде създаване на устойчиви компоненти от еластична и мека материя, които да притежават висока издръжливост, коментират специалистите. /Bulgarian Post