Причината са крехките носители, чийто живот не надвишава десет години.
За да се спаси голямото богатство, Националният институт за аудиовизията във Франция започна мащабен проект по цифровизация на архивите, които възлизат на 1 млн. часа радио и телевизионни материали. Националният институт за аудиовизията, известен повече под съкращението INA, съхранява аудио и видеозаписи повече от 30 години.

При аудио и видеокасетите поддръжката е по-лесна за разлика от филмовите ленти, на които се пази 60% от телевизионния архив във Франция. Мари-Клер Амблар, директор на архивите в INA, разказва:

"Наричаме го синдром на оцета, защото мирише силно на оцет. Можем да спрем процеса като на първо време разделим лентите със звук и тези с образ и ги съхраняваме при много ниски температури. С помощта на специални индикатори, които поставяме в лентите, следим редовно състоянието им. Това обаче е временно решение на проблема и основната ни задача е да прехвърлим записите върху компактдискове, като след това изхвърляме развалените носители, тъй като могат да "инфектират" и останалите."

За да спаси архивите си, преди 6 години INA започна проект по прехвърляне на всички записи върху гигантски харддиск. Операцията трябва да приключи до 2015 г. От април до голяма част от архива дори ще бъде осигурен свободен интернет достъп.

Архивите на руската телевизия също разкриват ценни моменти, като документалните записи от революциите през 1905 и 1917 г. По времето на комунистическия режим обаче само много тесен кръг от партийни функционери са имали достъп до тях. От 5 години насам, отново през интернет, всеки има достъп до филмовия фонд с над 40 хил. заглавия. Сред документалните кадри са нахлуването в Унгария и Чехословакия,
войната в Афганистан, космическата надпревара, кризата в Куба, поставянето на тялото на Ленин в мавзолея през 1924 г. и много други.

Днес само с няколко кликвания на мишката интернет потребителите могат да си поръчат копия на всевъзможни филми, дори такива, които са запечатили разрушаването и разграбването на църквите от Червената армия през 20-те години. Кадрите, снимани по онова време, е трябвало да покажат на народа разпространението на атеизма, но те така и не са били излъчени. Колкото и странно да е, всичко по времето на Съветския съюз е било филмирано, дори и да е ставало при най-голяма секретност, бе обяснено в предаването “Европейски акценти” на RFI..

За първи път за звуков архив на нашето Национално радио се заговаря през 1937 г. в една сказка по радио "София" на тогавашния директор на Народния театър Христо Цанов-Дирижан, близък приятел на директора на радиото Сирак Скитник. От 1937 г. системно се полагат усилия за създаването и развиването на архивен звуков фонд.

Днес фонотеката на радиото съдържа десетки хиляди записи, запечатали паметни събития, гласовете на именити български артисти и журналисти. Не случайно при връчване на журналистическите награди миналата година първа награда за цялостен принос в опазване на архивния фонд спечели Златния фонд на БНР.
В специално построеното хранилище в Боровец се пазят ценни записи на редки носители. Там могат да се намерят децелитни или лакови плочи, филипсмюлерови ленти, при които възпроизвеждането на звука става с оптичен лъч. За целта се пази специална апаратура, на която могат да бъдат прослушвани записите. Наред с оригиналите се пазят и по два вида копия, разказва един от хората, които имат най-голяма заслуга при пренасяне и архивиране на магнитните записи - инж. Захари Миленков.

На оригинала винаги се изготвя дублиращо копие и матрица. Матриците се правят така, че могат да издържат поне 100 години, обяснява инж. Миленков. За да бъдат прослушани матриците е необходим грамофон. Все пак един грамофон винаги може да се намери, допълва архивистът.

След 1993 г. е започнала и цифровизацията на записите. Проблем според Миленков е, че при цифровите записи стандартите се менят бързо и това може да създаде проблеми при прослушване след 20 години например. В звуковия архив влизат документи от всички регионални радиостанции на националното радио, откакто са създадени до момента. Така всеки, който се интересува, може да си поръча звуков документ, но изрична клауза в Наредбата на фонда не позволява да се дава целия документ.
Предпазната мярка се налага, за да се предотвратят кражби от Златния фонд, тъй като през годините мнозина са вземали копие от някой запис и после не са го връщали.