Учениците и студентите от “поколението на Google” доста често не разбират какво е това плагиатство. Много от тях, израснали в ерата на Интернет, не виждат нищо лошо в това, да копират нечия чужда работа и да я представят за своя, твърди професор Сали Браун.

Това се казва в доклад на професора от университета в Лийдс. Според нея и двете категории смятат за оправдание на поведението си фрази от типа на: “Какво да правя, като имам три домашни и трябва да ги предам по едно и също време? А и едва ли бих могъл за толкова време да кажа нещата по-добре със свои думи.”

Някои не знаят правилата на учебния процес, а други ги разбират, но неправилно, пише BBC. Това обаче може да им изиграе лоша шега, смята професор Браун. Освен всичко друго, “електронните ученици от поколението на Google, всезнайковците от Wikipedia, не само не признават авторските права, но и не умеят да боравят с източниците на информация”, казва Браун.

Според данни на изследване плагиатството сред учениците и най-вече сред студентите във Великобритания, става много тревожен факт. Във всички висши учебни заведения това е един голям проблем, казва проф. Браун. И това кара ръководствата да вземат мерки. В много университети вече се въвежда софтуер, който се грижи за изобличаване на плагиатите и за откриване на работи, много приличащи на написаното вече от други хора. Професор Браун обаче смята, че “добрия плагиат е много трудно да бъде хванат”.

Другият сериозен проблем в образованието на Острова, според проф. Браун, е плащането за курсови работи. Освен доброволното “плащам, за да ми напишеш” вече все по-често се срещат и случаи на принуда. Професор Браун завършва така: “Границата между взаимната помощ в една група и сътрудничеството от една страна, и откровеното преписване, е много тънка”.