Лесбийките и хетеросексуалните жени възприемат по различен начин специфични човешки аромати, показва ново изследване. Сексуалната активност на мозъка при хомосексуални жени се влияе от наличието на определени химикали, които може би са феромони (тяхното съществуване се предполага, но още не е доказано категорично), смятат учените.

Шведски екип от Karolinska Institute в Стокхолм провежда изследване на 12 лесбийки и 12 хетеросексуални жени. Те са помолени да вдишат концентрирани пари от два стероида – EST, които се извлича от оестрогена и се наблюдава в урината на бременни жени; и AND, които се извлича от прогестерона и се съдържа в потта.

С помощта на позитронна томография (PET) се наблюдава кои региони от мозъка “отговарят” на всеки от химикалите. Когато хетеросексуални жени усетят аромата на AND се наблюдава повишена активност в предният дял на хипоталамуса – регион, за който се смята, че е отговорен за сексуалните “намеци”. При помирисване на EST обаче, се отчитала активност само е обонятелният дял на мозъка, където просто се регистрира наличието на аромат.

При лесбийките и в двата случая се отчитала активност единствено в частта, отговорна за регистриране на наличието на аромат.

Сега вече учените могат уверено да твърдят, че именно заради различният тип активност, предизвикана от тези “феромоно подобни” стимуланти, може да се твърди, че предният дял на хипоталамуса наистина е отговорен за сексуалността ни.

Начинът, по който реагира мозъка на лесбийките и хетеросексуалните мъже на двата химикала е подобен, но не и напълно идентичен. Преди една година, същият екип в друго изследване - отново с AND и EST - показа, че при хомосексуалните мъже се наблюдават същите мозъчни реакции, както и при хетеросексуалните жени.

И двата експеримента подкрепят тезата, че при човека наистина може да се говори за феромони. Въпреки това, до днес никой не е успял твърдо да докаже съществуването им и “отговорността” им за човешката сексуалност.

Все още учените знаят малко за EST, химикалът, извличан от оестрогена. В същото време за AND съществуват убедителни данни за това, че той вероятно е феромон. Все пак има едно “но” – AND се съдържа и в потта на жените, което прави не докрай ясна ролята му в сексуалното привличане спрямо хетеросексуалните жени.

Учените освен това отбелязват, че в опитите са използвани пречистени, кристализирани форми на химикалите, което ги прави милиони пъти по-концентрирани, отколкото са в нормални условия. Понякога по-големите концентрации може и да не предизвикват по-бурни реакции, но определено активността на реакцията е различна.

Въпреки споровете и неяснотите, учените се съгласяват с едно – “картографирането” на разликата в реакциите на мозъка при хетеро- и хомосексуалните жени е важна стъпка в разбирането ни как сексуалната ориентация се проявява на ниво мозъчна активност.