Високите температури, дължащи се на глобалното затопляне ще повишат смъртността през горещите месеци, а тази през зимата - респективно ще намалее. Тези данни са от проучване, ръководено от Мерцедес Медина-Рамон, научен сътрудник към Harvard School of Public Health.

Очаква се средната температура на земята да се покачи с между 1,7 и 4,9 градуса по Целзий до 2100 година. Тенденцията е към повече парещи летни и все по-малко мразовити дни. Само през 2003 година гореща вълна, минала през Европа, е била причина за смъртта на близо 35 00 души.

Не е известно е точност как затоплянето ще се отрази на смъртността. Знае се, че тя ще се увеличи поради крайно високите температури, но дали това ще се компенсира от понижаването и през зимата, когато пък няма да е толкова студено. Разглеждала случаи в САЩ, Медина-Рамон посочва, че през мразовити дни през 1989-2000 година, смъртността се е покачила с около 1.59%, вследствие предимно от сърдечни инфаркти. Сравнено с честотата на фатален изход в условия на високи температури - 5,74%, това е ниско.

Влиянието на студа е било подобно както в големите градове, така и извън тях. Жегата обаче обуславя по-висока смъртност в гъсто населени градове с ограничено използване на климатици. Освен това повечето хора имат средства за отопление през зимата, но не и за охлаждане през лятото.

Решението обаче не е в това да инсталираме повече климатици, защото те самите са фактор за глобалното затопляне. Употребата им може да се увеличи, но трябва да се спре злоупотребата с тях, казва Медин-Рамон.

Парниковият ефект има отношение към общественото здраве, здравето на отделните индивиди, към състоянието на екосистемите. За да се справи самото общество с проблемите на затоплянето е необходима обаче политика, касаеща проблема, създаване и спазване на принципите на тази политика. /pulsbg