Двете огромни завихряния в атмосферата на Юпитер, чиято природа и до днес остава неизяснена за науката, стремително се приближават. Астрономите предсказват тяхното стълкновение за периода около 4 юли тази година, съобщава Spacedaily. Голямото Червено петно и по-малкият му “роднина” са добре видими с обикновен любителски телескоп, а учените се надяват с наблюденията над случващото се да вникнат по-добре в процесите, протичащи в атмосферата на планетата – гигант.

Голямото Червено петно е разположено в умерените южни ширини на Юпитер. По размер надхвърля два пъти този на Земята. Според една от версиите за произхода му, става въпрос за гигантски устойчив антициклон, в който вятърът се движи със скорост от над 500 км/ч. Петното е известно още от началото на наблюденията на планетата със средствата на астрономията, т.е. вече няколко столетия.

Второто червено петно се появи преди едва 6 години. То е почти два пъти по-малко в диаметър, отколкото “големият си брат”, но не му отстъпва по скоростта на ветровете. В началото петното е забелязано като бяло завихряне и едва преди около година, по неизяснени засега причини, променя цвета си до червен. Очакваното стълкновение на двата вихъра би могло да даде обяснение както за това защо са с този наситеночервен цвят, така и какво обуславя високата им устойчивост.

Учените предполагат, че няма да се стигне до “челен” сблъсък на двете петна. Няма и признаци, че Голямото петно “се опитва” да погълне малкото. По-скоро двата вихъра ще преминат много близо един до друг и това трябва да се случи около 4 юли 2006г. Кога ще е точният момент обаче, никой не може да каже.

Подобни “близки” срещи е имало и преди. Малкото и Голямото червени петна се приближават на всеки две години. Предишните сближения – през 2002 и 2004 година – не са съпроводени с някакви видими ефекти. След слаби взаимодействия по краищата на двете огромни бури, те се разминават без значими последици.

Този път обаче, смятат учените, нещата стоят по различен начин. Възможно е, в резултат на стълкновението, малкото петно да загуби червения си цвят, което то придобива с течение на времето. За период от около 5 години (2000 – 2005г.) този вихър е бил бял, както и много други по-малки петна, които бавно се преместват в атмосферата на Юпитер. Едва тази година учените забелязват, че вътре в малкото петно се е появила част, оцветена в същият цвят, както и при Голямото Червено петно. Астрономите смятат, че промяната в цвета се дължи на засилване на вихровите процеси вътре в петното.

Природата на цвета на Голямото Червено петно и промените му, и до днес остават неясни. Нормалният му цвят е червен, но има и години когато то трудно се различава на общият бял фон на атмосферните вихри. Според хипотезите, вихрите в петното издигат от приземните слоеве на атмосферата на Юпитер хроматофори - вещества, които променят цвета си при попадане под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Това би обяснило и промяната в цвета на Малкото червено петно – засилването на процесите в него е причина за изваждането от ниските слоеве на хроматофори, които го “оцветятват”.

Сблъсъкът на двете петна може да отслаби Малкото червено петно и това да доведе до връщането на предишния му бял цвят. В резултат на взаимодействието на двата вихъра то ще се окаже в областта на южното атмосферно течение, което се движи в посока, противоположна на въртенето на самото петно. Така може активността в него да бъде отслабена и то да загуби червения си цвят за известно време.
Това обаче, са само хипотези.