Зачестилите в последно време съобщения за успехи на разработчици в областта на “настолния” ядрен синтез, дават тласък на изследванията в тази насока, които се провеждат главно с помощта на реактори от типа “Токамак”. Американски учени съобщават, че ключовият технически проблем, препятстващ поддържането на устойчива реакция на синтез в “токамаците”, е решен.

Група учени под ръководството на Тод Евънс от калифорнийската компания General Atomics е разработила технология, позволяваща да се избегне нестабилността, възникваща в определени участъци на плазмата (така наречените ELM, edge-localised modes). Нестабилностите рязко влошават характеристиките на самата плазма, което води до понижаване характеристиките на самия реактор. Освен това те предизвиква и ерозия на вътрешните стени на камерата на реактора. ELM-нестабилностите са сериозната преграда, която не позволява стабилно съществуване на плазмата в камерите на термоядрените реактори от типа “Токамак”.

Учените открили, че слабите резонансни магнитни полета, създавани от разположените вътре в реактора бобини, могат да предизвикат “хаотична” магнитна интерференция във външните райони на плазмения пръстен, което възпрепятства образуването на ELM-нееднородности. Експериментите, проведени с токамак реактора на General Atomics в Сан Диего, потвърждават правотата им.

Според публикацията в terra Daily новото откритие съществено повишава шансовете, създаваният в момента баснословно скъп международен реактор ITER (стойността му се оценява на $12,8 млрд.) да се превърне в поредната скъпоструваща играчка на учените. Предполага се, че реакторът ITER (на снимката), който ще се разработва най-малко в следващите 10 години, ще може пълноценно да работи в атомна електроцентрала за срок от 20 години.

От друга страна потенциално по-евтината електроенергия, произвеждана от реактори за термоядрен синтез, може да реши не само енергийните проблеми на човечеството. Термоядреният синтез, за разлика от съвременните реактори, в които се извършва термоядрен разпад, не натрупва радиоактивни материали, а суровина за реакциите се намира и в изобилие на Земята.

В момента редица екипи разработват алтернативни методи за осъществяване на термоядрен синтез. Някои от тях са се насочили към така нареченият механизъм на сонолуминисценция. Групата учени, разработили такъв тип устройство твърдят, че могат да управляват термоядрен синтез като използват много прости и сравнително евтини и достъпни установки.

Нещо повече – твърди се, че такива установки могат да се произвеждат масово и да се използват като евтин, достъпен и компактен източник на неутрони. Опонентите им смятат, че за революция в научен аспект е твърде рано да се говори. Дори и “термоядрените синтетици” да са прави, перспективата за превръщането на красивите експериментални прибори в пълноценни енергийни източници, засега е твърде мъглява.