В дипломатическите среди отново стана актуален въпросът за международна конференция, подобна на тази в Дейтън, като място, където отношенията между Белград и Прищина окончателно да бъдат разрешени.

Целта на такава идея на практика би била великите сили, а това означава Русия и Китай, както и САЩ или Германия, чиито становища по принцип са отдалечени, да съгласуват позициите си и да застанат зад евентуално споразумение, което ще постигнат Белград и Прищина под егидата на ЕС. Тази международна конференция би била на практика гарант на споразумението и "печат", че след него няма да се правят едностранни стъпки, които да застрашат постигнатото решение. Засега не съществува никакво официално предложение, когато става въпрос за този формат, макар че за него вече говориха отделни лица, някои по света, някои - в сръбското публично пространство. Неизвестно е също така каква в този случай ще бъде ролята на Европейския съюз като посредник в диалога, който е блокиран, дали по този начин ще се изяснят всички международни "играчи" или само някои, а също така - дали с подписа си върху такъв документ, например, Русия на практика би дала мнението си, когато става дума за южната сръбска област, и би се отрекла от правото на вето, с което се ползва в ООН. Според "Данас" именно САЩ са онези, на които тази идея е близка. На такава конференция в изолирано пространство, след неколкодневно или неколкоседмично преговаряне, би приключил процесът и би се подписало задължаващо споразумение между Белград и Прищина.

Според идеята на американците това споразумение ще означава минимална корекция на границите, определени гаранции за сърбите в Косово и условно признаване на Косово от страна на Сърбия. Условното признаване би подразбирало съгласието на Белград Прищина да стане членка на ООН и други международни институции, посочват дипломатически източници на вестника.

Душан Янич от Форума за етнически отношения казва, че доколкото му е известно, идеята за международна конференция съществува сред местни, но и международни експерти, а и в Русия, където за нея се застъпва Руският съвет за външни работи. Той обаче отбелязва, че трябва да имаме предвид, че международните конференции служат, за да приключат войни, да се постигне мир и да се градят нови отношения. Според неговото мнение за САЩ може да има опция първо да се стигне до споразумение, а после то да бъде потвърдено.

Сегашният модел на нормализиране на отношенията протича под патронажа на ЕС, а е утвърден от Общото събрание на ООН по искане на Брюксел и Белград. Обаче ако се стигне до нов модел и се активира нов формат, това би означавало преговарящите екипи с дни и седмици да преговарят изолирани от обществеността и накрая да излязат със споразумение, което официално ще бъде парафирано от страна на преговарящите, но и и от ЕС, който би могъл на тази церемония да покани САЩ и Русия, разказва той. Ако нещата се развиват по този начин, документът на финала би могъл да получи съгласие в Съвета за сигурност на ООН, с което от дневния ред ще бъде свалена резолюция 1244.

Именно за тези дълги разговори, случайно или преднамерено, намекна шефката на европейската дипломация Федерика Могерини, говорейки за продължението на диалога между Белград и Прищина.

След като се създадат условия, съм готова не само да свикам нов рунд от диалога на най-висше политическо ниво за първата следваща сутрин, но и да ни заключа за колкото е необходимо, за една седмица, месец или три месеца, каза Могерини.

Ако нещата се разиграят по този начин, разказва Янич, Белград и Прищина биха постигнали договор, а неговото потвърждаване би се случило на някоя тържествена международна церемония, което в голяма степен би облекчило и много други неща, като промяната на конституцията. Същевременно застъпниците на провеждането на международна конференция не я виждат по този начин, а са за промяна на границите и смятат, че Русия и Китай трябва да бъдат включени в историята. Той не вижда твърде голяма готовност за нещо такова и сред политиците. В този момент и едните, и другите се тревожат повече за собствената власт и избирателите, казва Янич.

За международна конференция за решаването на косовския "възел" се говореше и миналата година, а сред първите, които я спомена, бе Волфганг Петрич, бивш специален пратеник на ЕС за Косово и бивш върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина. Той тогава казваше, че може да си представи формат, наподобяващ на Дейтън.

И се застъпвам в това да се включи и Русия, за да може веднъж завинаги да се разчисти цялата постюгославска ситуация и за да можем напълно да се фокусираме върху всички жизненоважни политически и икономически въпроси и бъдещето на ЕС, което включва страните от Западните Балкани като равноправни партньори, посочи той.

Подобно становище има и професорът от Факултета за световна икономика и международни отношения Екатерина Ентина, която преди известно време каза, че косовският въпрос, но и други отворени проблеми в региона биха могли да бъдат решени на международна мирна конференция, ако световните сили като Русия и САЩ, както и страните на Балканите, покажат, че са готови за отворен диалог.

И сръбският шеф на дипломацията Ивица Дачич на няколко пъти повтори, че идеята за международна конференция не му е чужда, но преди нея Белград и Прищина би трябвало да се договорят.

Провеждането на международна конференция за окончателното решение на статута на Косово се подразбира, но това ще бъде финалната част, която трябва да е предхождана от възможност за сключване на споразумение, смята Владан Кулешич, професор по конституционно право в Университета "Унион-Никола Тесла" и участник в международната конференция за Косово, която се проведе в Рамбуйе през 1999 година. Конференцията изобщо не е спорна, но няма да я има, ако няма възможност на нея да се постигне споразумение, коментира той преди известно време идеята за това, че окончателно решение на косовския проблем трябва да се търси в рамките на международна конференция. / БТА