Румъния предлага ревизиране на газовата директива
На газовия пазар на Европейския съюз са в сила строги правила за осигуряването на конкуренцията и правата на потребителите. В същото време те не се разпространяват върху газопроводите, влизащи в ЕС от трети, сред тях е и „Северен поток-2“, който вече се изгражда от Русия за Германия по дъното на Балтийско море. Тръбопроводът предизвиква много въпроси сред някои германски съседи, като Полша, Дания и др.
През 2017 г. Европейската комисия предложи да се промени законодателството на ЕС, по-конкретно Третия енергиен пакет, за да могат неговите правила да се разпространят и на газопроводите от трети страни. Но от тогава няма никакъв напредък по проекта на директивата. За нейното приемане е необходимо съгласието на Европарламента и Съвета на ЕС. Още през март 2018 ЕП даде „зелена светлина“ на предложението.
А на ниво министри то буксува. Причината е, че държавата, председателстваща Съвета на ЕС , определя какво да се прави с едно или друго законодателно предложение. През 2018 г. това бяха България и Австрия, които на практика блокираха напредъка по тази директива. Но от 1 януари 2019 г. Съветът на ЕС се председателства от Румъния и тя активно се зае с нещата. Още на 9 януари Букурещ предложи своята визия за документа, а на 15 януари въпросът беше обсъден на ниво работна група в Съвета на ЕС.
Още една причина за забавянето бе отсъствието на необходимото мнозинство за приемането на внесените от Европейската комисия промени. За целта е нужна подкрепата на 16 от 28 страни, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС. А регионалната организация е доста разделена по този въпрос. Полша и Прибалтика виждат в „Северен поток-2“ заплаха за своята сигурност. Германия, Австрия, Холандия и Белгия се отнасят положително към този проект.
Румъния заявява, че неговата страна ще гласува за проекта на директивата, ако има мнозинство в нейна подкрепа. Ключовото изпитание за Букурещ беше дали ще получи подкрепата на Франция. Ако последната гласува против или се въздържи, тогава няма да има мнозинство.
На 7 февруари министерството на външните работи на Франция обяви, че Париж ще подкрепи разпространението на газовата директива на ЕС върху тръбопроводите, идващи от трети страни. „Променената директива ще се разпространи върху проекта „Северен поток-2“. Франция възнамерява да подкрепи приемането на тази директива“, се казва в изявления на френското МВнР.
Румънските предложения
Румъния предлага ревизиране на газовата директива и промени в законодателството свързани с Третия енергиен пакет. Те станаха известни на 4 февруари. Сред предложенията са промени свързани с бъдещите тръбопроводи и правомощията на държавите-членки за преговори с трети страни. В текста на Букурещ се изяснява и предлага, че Европейската комисия може да предостави такива правомощия. Подчертава се още, че ЕК предоставя този инструмент на страните, ако преговорите не са в противоречие с правото на ЕС, не нарушават конкуренцията, функционирането на газовия пазар или сигурността на доставките. /Идеята е, с новите текстове да се даде повече свобода на страните-членки по време на преговорите с партньори извън общността – бел. БГНЕС/
Експерти отбeлязват, че много от вариантите в разглежданите предложения имат хипотетичен характер и понякога са в разрез с пазарните механизми на ЕС
„Предложеното изменение на директивата в сегашния й вид не следва да се разглежда за приемане. Тя очевидно създава повече проблеми, отколкото решава, и е твърде двусмислена и неясна, за да бъде оценена изцяло. Тъй като това също е ненужно от гледна точка на пазара, ние поставяме под въпрос целесъобразността му. Би било по-добре да се обсъдят всички потенциални промени като част от предстоящия преглед на 2020 г. на Директивата за природния газ“, коментират експертите. /БГНЕС
През 2017 г. Европейската комисия предложи да се промени законодателството на ЕС, по-конкретно Третия енергиен пакет, за да могат неговите правила да се разпространят и на газопроводите от трети страни. Но от тогава няма никакъв напредък по проекта на директивата. За нейното приемане е необходимо съгласието на Европарламента и Съвета на ЕС. Още през март 2018 ЕП даде „зелена светлина“ на предложението.
А на ниво министри то буксува. Причината е, че държавата, председателстваща Съвета на ЕС , определя какво да се прави с едно или друго законодателно предложение. През 2018 г. това бяха България и Австрия, които на практика блокираха напредъка по тази директива. Но от 1 януари 2019 г. Съветът на ЕС се председателства от Румъния и тя активно се зае с нещата. Още на 9 януари Букурещ предложи своята визия за документа, а на 15 януари въпросът беше обсъден на ниво работна група в Съвета на ЕС.
Още една причина за забавянето бе отсъствието на необходимото мнозинство за приемането на внесените от Европейската комисия промени. За целта е нужна подкрепата на 16 от 28 страни, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС. А регионалната организация е доста разделена по този въпрос. Полша и Прибалтика виждат в „Северен поток-2“ заплаха за своята сигурност. Германия, Австрия, Холандия и Белгия се отнасят положително към този проект.
Румъния заявява, че неговата страна ще гласува за проекта на директивата, ако има мнозинство в нейна подкрепа. Ключовото изпитание за Букурещ беше дали ще получи подкрепата на Франция. Ако последната гласува против или се въздържи, тогава няма да има мнозинство.
На 7 февруари министерството на външните работи на Франция обяви, че Париж ще подкрепи разпространението на газовата директива на ЕС върху тръбопроводите, идващи от трети страни. „Променената директива ще се разпространи върху проекта „Северен поток-2“. Франция възнамерява да подкрепи приемането на тази директива“, се казва в изявления на френското МВнР.
Румънските предложения
Румъния предлага ревизиране на газовата директива и промени в законодателството свързани с Третия енергиен пакет. Те станаха известни на 4 февруари. Сред предложенията са промени свързани с бъдещите тръбопроводи и правомощията на държавите-членки за преговори с трети страни. В текста на Букурещ се изяснява и предлага, че Европейската комисия може да предостави такива правомощия. Подчертава се още, че ЕК предоставя този инструмент на страните, ако преговорите не са в противоречие с правото на ЕС, не нарушават конкуренцията, функционирането на газовия пазар или сигурността на доставките. /Идеята е, с новите текстове да се даде повече свобода на страните-членки по време на преговорите с партньори извън общността – бел. БГНЕС/
Експерти отбeлязват, че много от вариантите в разглежданите предложения имат хипотетичен характер и понякога са в разрез с пазарните механизми на ЕС
„Предложеното изменение на директивата в сегашния й вид не следва да се разглежда за приемане. Тя очевидно създава повече проблеми, отколкото решава, и е твърде двусмислена и неясна, за да бъде оценена изцяло. Тъй като това също е ненужно от гледна точка на пазара, ние поставяме под въпрос целесъобразността му. Би било по-добре да се обсъдят всички потенциални промени като част от предстоящия преглед на 2020 г. на Директивата за природния газ“, коментират експертите. /БГНЕС
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус