Неравенството днес предизвиква по-голямо безпокойство, отколкото в миналото, пише за Financial Times Ангъс Дийтън, старши сътрудник в Принстънския университет и Нобелов лауреат за икономика през 2015 г.

Разнородни политици като Тереза Мей, Барак Обама и Джеръми Корбин го смятат за основен въпрос. Въпреки това не знаем какво точно тревожи хората относно неравенството и защо някои изобщо не са обезпокоени. Или пък каква степен на неравенство е от значение.

Дали защото глобални градове като Лондон се справят толкова добре, а други – толкова лошо? Дали е заради т.нар. „тлъсти котараци” (заможни и/или влиятелни хора – бел. ред.), които печелят толкова много, а допринасят толкова малко? А какво да кажем за тлъстите котараци, които работят здраво и носят просперитет?
Дали е защото пропастта в очакваната продължителност на живота между различните класи е голяма и разширяваща се? Или защото много хора се чувстват изоставени не само в борбата за просперитет, но и в способността им да участват в обществото чрез политиката, като мнозина усещат, че не са представени в управлението.


Институтът за фискални изследвания иска да се захване с тези въпроси във Великобритания и да се опита да вникне в най-добрите начини за смекчаване на най-проблемните неравенства. Предстои институтът, финансиран от фондацията Нъфийлд, да започне широкообхватен преглед на неравенствата, който аз ще председателствам, заявява Дийтън. Планираме да погледнем от различни гледни точки – икономическа, демографска, историческа, философска, политическа, епидемиологична и социологическа.

САЩ се кичат с незавидната титла на най-неравнопоставеното общество в света, поне що се касае до доходите. Трябва да разберем проблемите – дали те са присъщи само за Америка или има риск от пренасянето им във Великобритания и други места.

Може би най-проблемният аспект на неравенството в САЩ е степента, до която животът на хората без висше образование е по-лош от този на висшистите. Средната заплата за невисшистите се понижава в продължение на половин век. За тях качеството на работата спада, както и икономическата активност и броят на браковете. Нестабилните извънбрачни съжителства се увеличиха и много мъже над 50 г. имат по някоко деца, които не познават или не срещат. Според едно изследване 57% от американците смятат, че няма полза от гласуването, защото изборите се контролират от богатите и от големите корпорации.

Най-лошото е, че има епидемия от самоубийства, алкохолни заболявания и предозиране с наркотици – нещо, което Ан Кейс и аз нарекохме „смърт поради отчаяние”. Дори и смъртта е неравна, тъй като въпросната епидемия се отнася в по-малка степен за образованите.

Заради тази смъртност общата продължителност на живота спада в продължение на три години, което се случва за първи път от Първата световна война и последвалата я пандемия на инфлуенца.

Може би няй-вероятната причина за растящото неравенство са стагниращите заплати на по-малко образованите. Макар доходът в САЩ като цяло да се повиши, цялото увеличение отиде към по-образованите. Останалите загубиха не само просперитет, но и себеуважението и статусът, които идват с добрите работа и брак.
Заплашена ли е и Великобритания от провала на демократичния капитализъм? От една страна тя е имунизирана за проблемите на здравната система, които в САЩ са огромна спирачка пред просперитета. Британската социална система, като тези в Европа, е по-завършена и щедра от американската, и защитава хората от капризите на глобализацията и автоматизацията.

Великобритания засега избягва и големите лобистки мрежи, които във Вашингтон изключват интересите на обикновените хора по мнoго въпроси. И все пак има за какво да се тревожим. Средните заплати стагнират от десетилетие. Смъртността от отчаяние расте в Англия, особено в североизтока и в западащи градове като Блекпул. Дълго увеличаващата се продължителност на живота започна да се колебае и дори да обръща тренда си.

Гласуването за Brexit и последвалият хаос показват колко много хора се чувстват непредставени от космополитните елити в Лондон и Брюксел, точно както в САЩ мнозина бяха отчуждени от коалицията на елити и малцинства, която подкрепи Хилари Клинтън и Демократическата партия.

Глобализацията и автоматизацията са безспорно сред мощните сили, които задълбочават разделенията в богатите държави. Тези разделения обаче са въпрос не на неумолими исторически сили, а на политика, както се случи в САЩ. Трябва да знаем повече за механизмите. Трабва да отчитаме ролята на анти-работническите политики, на закона и на упадъка на профсъюзите. Трабва да разгледаме поведението на корпорациите, тяхната склонност към аутсорсинг и отслабването на антитръстовите мерки. Има мнго работа за вършене. /investor.bg