Президентът Еманюел Макрон обяви днес, че отваря за историците всички архиви, свързани с геноцида в Руанда и подсилва средствата за съдебно преследване във Франция на предполагаеми извършители на геноцид, в опит за изясняване на ролята на Франция в геноцида в Руанда през 1994 г., предаде Франс прес, цитирана от БТА.

В навечерието на церемониите в неделя по повод 25-ата годишнина от геноцида в Руанда, където няма присъства, Макрон прие днес в президентския дворец представители на асоциацията "Ибука Франс", посветена на подкрепа на оцелелите и на паметта за трагедията.

Президентът обяви в края на срещата за "създаването на комисия от историци и изследователи, натоварени да извършат задълбочена работа за изучаването на всички френски архиви, свързани с Руанда, между 1990 и 1994 г.", се казва в комюнике на Елисейския дворец.

В комисията ще влязат 8 историци и изследователи под ръководството на професор Венсан Дюклер. Те ще имат задача да проучат всички френски архивни фондове, свързани с геноцида в периода 1990-94 г., за да анализират ролята и участието на Франция през този период и да допринесат за по-добро разбиране и познаване на геноцида срещу тутсите, посочва президентският дворец.

Ибука Франс, основана през 1992 г., е френският клон на "Ибука" ("Помни!") - основната организация на оцелелите от геноцида в Руанда.

Създаването на комисията във Франция е в съответствие с друг ангажимент, поет от президента Макрон на среща с руандийския държавен глава Пол Кагаме през май 2018 г.

Неизяснените аспекти на ролята на Париж преди, по време и след геноцида, който по данни на ООН е отнел живота на 800 000 души между април и юли 1994 г., най-вече сред малцинството тутси, остават постоянен източник на полемика във Франция.

Сред най-спорните моменти са размерът на военната помощ, предоставена от Франция за режима на руандийския президент от етноса хуту Ювенал Хабиаримана от 1990 до 1994 г., и обстоятелствата около атентата на 6 април 1994 г., в който той загива и който провокира геноцида.

Поканен официално от Кагаме, Макрон ще бъде големият отсъстващ на паметните церемонии за геноцида в неделя в Кигали, посочва АФП. Той отклони поканата заради проблеми с графика си. Загрижен за тълкуването на символите, Макрон ще изпрати в Кигали Ерве Бервил - сираче тутси, осиновено от френско семейство през 1994 г.

Освен това френският президент обяви засилване на съдебните и полицейски средства за преследване на предполагаеми участници в геноцида, които са във Франция.