Изпаднала в политическа парализа, Испания отново е призована пред изборните урни, за четвърти път за четири години, в обстановка на криза в Каталуния и очаквания за възход на крайнодясната партия "Вокс", предаде Франс прес.

Според социологическите проучвания победител ще е водачът на сегашното социалистическо правителство Педро Санчес, който спечели и предишните избори в края на април, но не успя да се договори дори с радикалната левица "Подемос" за оставането си на власт, предава БТА.

Лидерът на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) обаче няма да засили позициите си както се надява, за разлика от дясната Народна партия (НП) и най-вече крайнодясната "Вокс", отбелязва агенцията. "Вокс" може да се превърне в третата политически сила в страната, след като през април влезе в Конгреса на депутатите (долната камара на парламента), при положение, че крайнодесните нямат достъп до властта от края на франкистката диктатура през 1975 г.

Ултранационалистическата формация, която проповядва забрана на сепаратистките партии и има много твърда риторика по отношение на имиграцията, се възползва от тревогата, предизвикана от сблъсъците при протестите в Барселона. Протестите избухнаха, след като в средата на октомври бяха произнесени присъдите на каталунските сепаратистки лидери за ролята им в опита да отцепване на Каталуния от Испания през 2017 г.

Според допитванията "Вокс" може да удвои депутатите си до близо 50 в 350 местната долна камара.

За да мобилизира избирателите си, Санчес в последните дни предупреди за възхода на "Вокс", която според него представлява онази "Испания в черно и бяло отпреди 40 години, която никога не бива да се връща".

Днешните избори вероятно няма да сложат край на политическата нестабилност, саботираща четвъртата по големина икономика в еврозоната от 2015 г., когато двупартийният модел НП - ИСРП стана на пух и прах с влизането на "Подемос" и либералната партия "Сиудаданос" в парламента.

Според сондажите нито левият блок (ИСРП, "Подемос" и "Мас Паис" - отцепници от "Подемос"), нито десният (НП, "Вокс" и "Сиудаданос") ще получи мнозинство.

Нов опит за съюз между социалистите и "Подемос" изглежда труден, поради силното взаимно недоверие след неуспеха на преговорите помежду им след априлските избори.

В краен случай парламентът може да упълномощи Санчес да управлява в малцинство, ако депутатите, главно от Народната партия, гласуват с "въздържал се".

"Свобода за политическите затворници", скандираха хиляди привърженици на независимостта на Каталуня, които се събраха днес в Барселона за митинги и концерти, ден преди общите избори в Исапния, предаде Ройтерс.

Акциите бяха организирани от каталунската протестна група "Демократично цунами" която е привърженик на ненасилствени действия, за да напомни на испанците за деветимата каталунски сепаратистки лидери, които бяха осъдени на затвор миналия месец.

Мерките за сигурност бяха затегнати в някои части на Барселона преди изборите, понеже според правителствени източници имало опасения, че някои от днешните протести може да прераснат в насилие. Мадрид изпрати в региона около 2500 полицаи допълнително, включително части за борба с безредиците, в подкрепа на каталунската регионална полиция. "Целта е да се гарантира, че всеки ще може да упражни правото си на глас", заяви представител на националната полиция в Барселона.

Румъния гласува днес на първи кръг за избор на президент през следващите пет години - една традиционно оспорвана надпревара, която този път бе засенчена от политическа криза, довела до встъпване в длъжност на правителство на малцинството само преди няколко дни, отбелязва Асошиейтед прес.

Социологическите проучвания сочат, че настоящият десноцентристки президент Клаус Йоханис води с около 40 процента, следван от левия кандидат - 55-годишната Виорика Дънчила, която до миналия месец беше премиер на страната, с 15-22 процента, предава БТА.

Социалдемократическото правителство на Дънчила беше принудено да се оттегли след вот на недоверие в парламента миналия месец.

Йоханис (60 г.) е бивш лидер на Национално-либералната партия, която в понеделник сформира правителство, оглавявано от премиера Лудовик Орбан.

Румънците, живеещи в чужбина, могат да гласуват в продължение на три дни - в петък, събота и неделя, докато на територията на Румъния гласуването започва днес. Ако никой от кандидатите не събере над 50 процента, следващият кръг ще бъде на 24 ноември. Общо 14 души претендират за най-високия пост в държавата.

Въпреки че няма изпълнителна роля, румънският президент има съществени правомощия при вземането на решения, включително по въпроси, свързани с националната сигурност и външната политика. Той също така може да отхвърля партийни номинации за премиер, както и правителствени предложения за назначения в съдебната система.

Други кандидати, които имат шанс да достигнат до втори кръг в надпреварата, са независимият Мирча Дякону, 69-годишен бивш актьор и директор на букурещки театър, и Дан Барна (44 г.), който оглавява третата по големина партия в страната - десноцентристкия Съюз за спасение на Румъния.

Около 18,2 милиона души имат право на глас, включително румънците, живеещи в чужбина.

Това са най-скъпите избори в историята на Румъния, отбелязва Асошиейтед прес и допълва, че вотът ще струва на румънските данъкоплатци около 35 милиона долара. /БТА