Лидерите на страните членки на ЕС не успяха да постигнат съгласие относно бъдещия председател на Европейската комисия. Нито един от кандидатите (Манфред Вебер от ЕНП, Франс Тимерманс от социалистите и Маргрете Вестагер от либералите) не получи подкрепа на поне 21 държави. Преговорите ще продължат, като на 30 юни е насрочен специален форум.

Защо Европейският съюз се оказа в "задънена улица" по отношение на избора на своето бъдещо лидерство? Причините са няколко.

Първата от тях е, че този път в преговорите участват повече политически "играчи" от обикновено. Докато през последните няколко мандата управляващото мнозинство се формираше от "големите" европейски политически семейства вляво и вдясно (ЕНП и социалистите), този път в играта се включиха либералите и "зелените". Изборите от 23-26 май потвърдиха очакванията за ерозия на "традиционните" десница и левица, които сумарно загубиха мнозинството си в Европейския парламент. Десницата бе "изсмукана" от противницте на "либералния консенсус", а левицата - от "зелените" и либералите. Причините да се стигне дотук бяха повтаряни нееднократно - когато дясното и лявото се преместят към центъра, част от техните избиратели вече не се чувстват представлявани от тях, а опразнените ниши се запълват от други субекти.

Когато в диалога участват четири страни, вместо две, нещата стават по-сложни. Особено като се имат предвид разнопосочните интереси на тези четири парламентарни фракции.

Втората причина се корени в идеологическото позициониране на участниците в преговорния процес. По време на предизборната кампания, фаворитите и на социалисти, и на либерали, и на "зелени" (а също и на крайната левица, която сега не участва в играта) звучаха почти еднакво ляво, докато фаворитът на ЕНП Манфред Вебер излъчваше центристки послания. Това, от една страна, доведе дотам, че последният се оказва в малцинство в рамките на бъдещото управляващо мнозинство. От друга страна, "мнозинството на малцинството сред мнозинството" се раздвоява между Тимерманс и Вестагер.

Стигаме и до третата, и може би най-важна причина - стремежът за прокарване на лични и национални интереси за сметка на общия европейски проект. Своеобразен флагман на тази линия е френският президент Еманюел Макрон.

Като начало френският лидер успя да наложи промяна на името на либералната фракция в Европарламента. Присъединяването на евродепутатите от неговата партия "Република, напред!" към групата на евролибералите бе изтъргувана срещу ново име - "Алиансът на либералите и демократите в Европа" вече се казва "Обнови Европа". Целта на това начинание бе да се премахне думата "либерал" в името. По думите на Макрон, причината е в негатовните конотации, които това понятие предизвиква във Франция, но неофициално се твърди, че "либерален" звучи твърде дясно за ушите на френския президент и хората му.

След това претендентът за неформален лидер на Европа предложи създаване на "полови квоти" при избора на топ ръководните позиции в Брюксел. Както е известно, наред с избора на председател на Европейската комисия, в момента се обсъждат и титуляри за постовете председател на Съвета на ЕС, председател на Европейския парламент, предсеател на Европейската централна банка и председател на Европейската служба за външна дейност. Тежък абсурд, който може да торпилира европейските институции, тъй като създава риск от избиране на по-неподходящ кандидат, само и само да се запълни съответната квота. В желанието си да се представи за максимално прогресивен, Макрон вече стига до безумия.

И стигаме до усилията за бламиране на Манфред Вебер от поста председател на ЕК. Въпросът в случая не е в личността на Вебер, а във факта, че това е номинацията на първата политическа сила в Европарламента. Избирането на кандидата на най-голямата фракция е традиция, наложена от години в ЕС. Още повече, на подобен принцип се действа и в много от случаите, когато се формира коалиционно правителство в рамките на отделна държава членка. А Европейската комисия е своеобразно "европейско правителство". Евентуалното отстъпление от този принцип би било отстъпление от самата европейска идея, от общия европейски проект.

Вероятно в крайна сметка ще се стигне до съгласие, като за всяка от четирите политически групи ще има по един важен пост. Но не е без значение на каква цена ще бъде постигнатото съгласие - дали на цената на "разумния компромис" или на отказ от самите принципи на Обединена Европа... /news.bg