Ако опрем до вземане на пари от ЕЦБ, то значи, че икономиката ни изпада в много тежко състояние. Това заяви пред БНР Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и на външните работи по повод сключената суап линия между БНБ и ЕЦБ за 2 млрд. лева.

Според него по този начин България казвала на външния свят, че има нужда за всеки случай от още една гаранция от Европейската централна банка, а това веднага поставяло въпроса дали са достатъчни гаранциите на валутния борд и валутните резерви.

Той посочи, че при нужда БНБ може да внесе в ЕЦБ левове и да получи евро срещу тях по фиксирания курс. По негови думи обаче не е задължително това да се случи. Калфин изрази надежда да не се налага да става това, защото, ако трябва да се търси ресурс от евро от ЕЦБ, това ще означава, че БНБ не може да осигури достатъчно плащания и валутният резерв на страната ще падне.

Относно очакването държавата да тегли дълг той изрази мнение, че моментът за сключване на това споразумение не е бил подходящ, защото неизбежно води до поскъпване на българския дълг и ще го плащаме през лихвите.

Според него България е заделила и обещала най-малко средства за подпомагане на икономиката за по-лесно възстановяване след кризата - около 4% от БВП.

Той прогнозира, че много фирми и граждани ще останат без държавна подкрепа. Държавата им казвала, че първия етап от кризата ще го понесат със собствените си резерви.

Според Калфин това е приемлив подход при по-кратка криза. При по-продължителна обаче ще нанесе сериозни щети и от социална, и от икономическа гледна точка. /БНР