Световeн ден на психичното здраве
Днес е Световният ден на психичното здраве. Той е отбелязан за първи път през 1992 година и стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 година.
Психичното здраве е състояние на благополучие, при което индивидите притежават умения да се справят с ежедневните стресови фактори. Психичното здраве може да бъде причина за възникването на редица заболявания. Профилактиката е от особено значение, тъй като всички сме подложени на ежедневен стрес. Той се счита за един от основните рискови фактори за нарушенията в психичното здраве и възникването на редица заболявания. Комбиниран с други рискови фактори като тютюнопушенето, двигателен инактивитет и нездравословното хранене, води до многократно повишаване на риска от възникване и развитие на хроничните неинфекциозни болести.
Есенно-зимните сезони са обострящи за някои специфични психични заболявания и по-специално за сезонните афективни разстройства и ендогенните депресии. Счита се, че 30% от населението страда от есенна депресия. Една от основните причини е намаляването на слънчевата светлина. Без нея човешкото тяло произвежда по-малко серотонин - хормонът на щастието. Това има отношение и към депресията.
Според данните на Световната здравна организация над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете, отбелязват от пресслужбата на здравното министерство. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството. /moreto.net
Психичното здраве е състояние на благополучие, при което индивидите притежават умения да се справят с ежедневните стресови фактори. Психичното здраве може да бъде причина за възникването на редица заболявания. Профилактиката е от особено значение, тъй като всички сме подложени на ежедневен стрес. Той се счита за един от основните рискови фактори за нарушенията в психичното здраве и възникването на редица заболявания. Комбиниран с други рискови фактори като тютюнопушенето, двигателен инактивитет и нездравословното хранене, води до многократно повишаване на риска от възникване и развитие на хроничните неинфекциозни болести.
Есенно-зимните сезони са обострящи за някои специфични психични заболявания и по-специално за сезонните афективни разстройства и ендогенните депресии. Счита се, че 30% от населението страда от есенна депресия. Една от основните причини е намаляването на слънчевата светлина. Без нея човешкото тяло произвежда по-малко серотонин - хормонът на щастието. Това има отношение и към депресията.
Според данните на Световната здравна организация над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете, отбелязват от пресслужбата на здравното министерство. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството. /moreto.net
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус