Днес отбелязваме църковния празник Възнесение Господне (Спасовден).

Той се чества винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.

Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.

На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата.

В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден е свързан с култа към мъртвите.

Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.

Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен.

С него могат да се лекуват болните и бездетните.

На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

Денят е професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите, както и на шофьорите. Градският си празник честват в Ахелой, Долна Баня, Китен и Тръстеник.