Ерозията "Апартаментгейт" е била прекратена благодарение на резултатите от изборите. Това показват обобщителните данни за 2019 г. на "Галъп интернешънъл".

Социологическата агенция отчита, че през тази година нивата на доверие в правителството са останали под 30%, а на недоверие - над 60%.

Проучването показва, че по време на скандала с апартаментите на властта, т.нар. "Апартаментгейт", дяловете на доверие са спаднали почти до 20%, а дяловете на недоверие са достигнали близо 70%.

"Може би и заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не продължи. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението", отчитат от "Галъп".

Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото. В края на годината към него са положително настроени едва 23% от българите, докато негативните оценки са 67%.

Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през тази година - 56% от анкетираните заявяват, че му имат доверие в края на 2019 г. спрямо 30%, които подхождат по-скоро с недоверие. Засега президентът остава единствената фигура у нас с положителен рейтинг.

От "Галъп" отчитат, че и през 90-те години, и след това парламент и правителство са с ниски нива на доверие, но през второто десетилетие на настоящия век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, отколкото в първото.

Върховите стойности на непопулярност на правителството остават в 90-те с кризата по време на правителството на Виденов, както и "ефекта на махалото" след това - с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството след падането на Виденов.

И по-нататък обаче не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери, като в мандата на т.нар. Тройна коалиция. Подобни моменти показват, че дори в икономически успешни и спокойни мандати отношението на българите към институциите остава негативно.

Сходна логика на общественото мнение "Галъп" отчита и за парламента.

Различна обаче е картината относно президента - по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда се смята мандатът на Петър Стоянов, свързван с края на острата криза в 1997 г. /news.bg