Известеният поет, писател и общественик почина на 25 септември на 84-годишна възраст.

Любомир Спиридонов Левчев е роден на 29.04.1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиотекознание в СУ “Кл. Охридски” (1957). Работи като лит. редактор в Радио София и като гл. редактор на в. “Литературен фронт” (1970-72). Председател е на СБП (1979-88). По-важни книги: “Звездите са мои. Стихотворения” (1957), “Завинаги. Стихотворения” (1960), “Позиция. Стихотворения” (1962), “Но преди да остарея. Стихотворения” (1964), “Пристрастия. Стихотворения” (1966), “Обсерватория. Стихотворения” (1967), “Рецитал. Стихотворения” (1968), “Стрелбище. Стихотворения” (1971; 1974), “Дневник за изгаряне. Стихотворения” (1973; 1975), “Звездопът. Поеми” (1973), “Самосъд. Стихотворения из десет книги” (1975), “Свобода. Стихове” (1975), “Изход. Стихове” (1976), “Поздрав към огъня. Стихове” (1976; 1978), “Откъс. Стихове” (1980), “Заклинания. Стихотворения” (1981), “Самосъд ’83. Стихотворения из четиринадесет книги” (1983), “Работническа кръв. Стихотворения” (1984), “Бавен марш и други стихотворения” (1984), “Поетическото изкуство” (1986), “Метроном. Стихове” (1986), “Убий българина. Роман” (1988), “Седмата смърт. Стихове” (1989).

Поклон пред светлата му памет!