С подписването на договора за Регионалното задълбочено икономическо партньорство се създаде най-голямото търговско споразумение, обхващащо 3,5 млрд. души и стопанска зона с БВП от 22,6 трилиона долара, пише Вананд Меликсетян от oilprice.com. Пактът включва десет държави от Асоциацията на югоизточните азиатски нации и Австралия, Китай, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.

Регионът бързо се превръща в производствен хъб заради ниските цени на труда и глобалните политически феномени като търговската война между САЩ и Китай. Същевременно потреблението в търговската зона расте заради покачването на населението и увеличаващия се стандарт на живот. Това води и до постоянен ръст на търсенето на енергийни източници в региона, един от които са въглищата.

Затова, въпреки спада на вятърните турбини и фотоволтаичните панели, Югоизточна Азия се насочва към много по-мръсно бъдеще, отколкото много хора очакват. В момента е планирано изграждането на нови топлоелектрически централи с мощност 100 GW, една трета от които вече са в строеж.

В момента Азия като цяло съставя 85% от глобалното търсене на въглища, идващи от 20-те най-големи производителки на суровината (най-големият износител от които е Индонезия, но се очаква Русия да я изпревари през следващите 20 години заради ръста на местното потребление). Макар че Китай е най-големият инвеститор във възобновяеми енергийни източници глобално, страната е също и огромен износител на генератори за ТЕЦ-ове. Само Китайската банка за развитие и Китайската експортно-импортна банка през миналата година са инвестирали 25,6 млрд. долара в енергийни проекти в чужбина, голяма част от които се захранват с въглища.

Международната агенция по енергетиката предвижда търсенето на въглища да се удвои до почти 400 млн. тона към 2040 г. Това е с 2,5% по-висока стойност, отколкото беше преди две години. "Въглищата са много устойчиви, защото са евтини", коментира директорът на организацията Кеисуке Садамори. "Много трудно е за страните в Югоизточна Азия да се откажат от една евтина суровина скоро."

Същевременно въглищата са изключително изобилни в региона, които ги превръща в сигурен източник за производство на енергия. Страни като Индонезия могат да разчитат на постоянните и надеждни доставки на суровината, които не се влияят от външни фактори, които потенциално могат да засегнат транспорта им.

И докато въглищата биват загърбвани в Европа или Северна Америка, спадът на потреблението там е компенсиран в достатъчно голяма степен благодарение на търсенето в Азия. Според Wood Mackenzie тенденцията може потенциално да се обърне едва след 2030 г. Но това може да се случи, само ако държавите в Югоизточна Азия осигурят свободни и сигурни пазари, привличащи инвеститорите, които могат да вкарат региона в XXI в. /money.bg