Регистрираните заболявания от злокачествени новообразувания за периода 2000 – 2018 г. показват трайна тенденция на нарастване на показателя болестност (от 2463 на 100 000 население през 2002 г. на 4190 през 2018 г.) и по- слабо изразено нарастване, с известни колебания през отделните години на периода на заболеваемостта (от 320 на 100 000 население през 2002г, на 406 през 2018г.).

Това се посочва в анализ на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Данните са цитирани от здравния министър Кирил Ананиев в отговор на депутатски въпрос за зачестили случаи с онкологични заболявания в погранични райони с Република Сърбия след военни действия и извършени ли са изследвания от страна на България, предаде репортер на БГНЕС.

За целта на анализа са използвани данни относно периодите 2002 – 2018 години за общата заболеваемост и 2005 – 2018 години за заболеваемостта по локализации, както и по нива – общо за страната и по области, в т.ч, за пограничните райони с Република Сърбия – Видин, Кюстендил, Монтана, Перник, София – област; данни за заболеваемостта от онкологични заболявания общо и по водещи локализации; данни за заболеваемостта от онкологични заболявания за България и ЕС.

Болестността в пограничните със Сърбия области – Видин, Кюстендил, Перник и София е по-ниска от средната за страната през всичките години на разглеждания период. В област Монтана болестността от злокачествени новообразувания е по – висока от средната за страната през 6 години от разглеждания период. През 2018г. пограничните области на България със Сърбия заемат по – ниски позиции сред всички 28 области: Област Монтана – 16, област Кюстендил – 25, област Видин -19, област Перник – 22 и област София – 28, т. е. в тези области болестността от злокачествени новообразувания е по-ниска в сравнение с останалите области в страната, уточнява Ананиев.

Заболеваемостта в пограничните области е по-ниска от средната за страната през всичките години на разглеждания период за областите Кюстендил и област София. В останалите области се наблюдава през някои от годините по- високи стойности, добавя още министърът.

Интерпретацията на данни на заболеваемостта и болестността по водещи локализации на злокачествените новообразувания (на храносмилателните органи, на дихателните органи и гръдния кош, на млечната жлеза при жените, меланом и други злокачествени новообразувания на кожата) в пограничните области с Република Сърбия също показват тенденция за по-ниски стойности от средните в страната през разглеждания период.

Статистическите данни за общите болестност и заболеваемост, както и тези по водещи локализации на онкологичните заболявания в пограничните области през наблюдавания период 2002/2005 – 2018 г. не показват значими разлики спрямо общите показатели за страната и спрямо тези в останалите области. В тази връзка не се е наложило провеждането на насочено, специализирано изследване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на населението в тези погранични с Република Сърбия области, заявява още Ананиев. /БГНЕС